Папата в ЕП: Европа заприличва на изморена и изостанала баба

Дошъл е часът да създадем Европа, която се върти не около икономиката, а около човека.

Това заяви в официалното си обръщение към Европейския парламент в Страсбург днес папа Франциск, предаде БТА. Светият отец бе посрещнат и изпратен на крака и с ръкопляскания от цялата пленарна зала. В основата на 30-минутното си слово, произнесено от тържествената трибуна на ЕП, главата на Римокатолическата църква постави човешкото достойнство. Вече не съществуват блокове, които да се борят помежду си и които разделяха Европа на две, посочи папа Франциск. Светът става все по-взаимосвързан и все по-малко евроцентричен. Европа има образ на малко поостаряла, понякога светът я гледа от разстояние и с подозрение. Трудностите могат да се превърнат в двигател за обединение. Надеждата и вярата в Господ превръщат злото в добро и смъртта в живот.

В центъра на амбициозния европейски политически проект е човекът - не толкова като гражданин, а като личност с достойнство. Възстановяването ни след Втората световна война почива на достойнството и разбирането за стойността на човешките права. Понякога на хората се гледа като на обекти - кога да бъдат създадени, използвани и изхвърлени, щом станат непотребни. Няма достойнство без възможност да изразиш своята мисъл, без свободата на религия. Няма достойнство при прояви на дискриминация, при крайна бедност, при безработица и при прояви на насилие, отбеляза Светият отец.

Насърчаване на достойнството е да се признае, че всеки човек има основни права. Има тенденция към все по-широко искане на лични права, които не отчитат обществените интереси. Налагат се правата на единия, без да се отчитат правата на другия. Нашите права са взаимно свързани с благото на обществото. Ако правото на всеки от нас не е съобразено с постигането на добро, ще се стигне до сблъсъци и насилие. Забелязвам самотата в Европа, особено сред възрастните хора. Тя съществува у младите без работа, сред бедните, в замъглените погледи на мигрантите. Самотата се изостря от икономическата криза. Напоследък остава впечатлението, че Европа е баба, изостанала и изморена. Богатството е безразлично към останалия свят, особено към бедните. В политиката все по-често се говори за политически и икономически въпроси, а не за човека, сведен до болтче в механизъм, което трябва само да бъде използвано и изхвърлено, след като престане да бъде потребно. Това важи особено за възрастните хора и за децата, унищожени още преди да се родят.

Абсолютизирането на техническия елемент води до объркване в търсенето на способите, без да се отчитат целите. Създава се култура на потребление и захвърляне. Трябва да признаем колко скъп е човешкият живот, даден ни като безплатен дар, той не може да бъде обменян в търговия. Европа трябва да живее в мир, да твори, да зачита правата и да знае какви са задълженията й. Европа може да загуби своята душа, ако не отчита духовното. Трябва да поставим в центъра човешкото същество, иначе може да попаднем под ръководството на моди, заяви папа Франциск.

Папата изрази съчувствие към християните по света, подложени на гонение. Той говори срещу изместването на демокрацията от финансовите интереси на обществено неизвестни международни обръчи. Главата на Римокатолическата църква засегна в словото си и
въпроси, свързани с образованието, възобновяемите източници на енергия, околната среда. Всеки има отговорност да опазва мирозданието, с което Господ ни е дарил, можем да използваме природата за добро, да се грижим за нея, но не сме нейни господари. Водим се от повърхностното си желание да притежаваме и манипулираме. Не може милиони хора по света да умират от глад, докато тонове храна биват изхвърляни всеки ден от нашата трапеза. Човекът е основна част от природата, отбеляза папата.

Той добави, че трябва на работното място да бъдат осигурявани добри условия и следва да се направи така, че работата да осигурява дом и прехрана. Не може да позволим Средиземно море да се превърне в огромно гробище за мигранти. Робският труд създава напрежение в обществото, посочи папа Франциск. Мисля за държавите на Балканите, за които влизането в ЕС може да отговори на очакванията за постигането на мир, посочи той.