Новите имоти ще са екологични и без шум до 2018 г.

Всички новопостроени сгради в България трябва да намалят над 10 пъти потреблението си на енергия след 2020 г. Това каза арх. Здравко Генчев, директор на центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" по време на конференцията "Енергийна ефективност в сгради и пасивни къщи - германското Know-How и потенциалът в България". Срещата бе организирана от Германско-българската индустриално-търговска камара и се проведе през миналата седмица, пише "Стандарт".

За да може една сграда да се доближи до стандарта за почти нулево потребление на енергия, нейната консумация трябва да не надвишава 15-24 киловатчаса електроенергия на квадратен метър разгъната площ годишно. Само за сравнение - сега средното потребление на електроенергия в стандартен панелен апартамент, който не е саниран, се движи между 150 и 250 киловатчаса на квадратен метър площ годишно, посочи архитект Генчев.

Пасивните сгради външно не се различават от стандартното строителство. За изграждането им обаче се използват материали, които опазват околната среда. Специална термопомпа отоплява сградата през зимата и я охлажда през лятото. На плоския покрив са монтирани слънчеви панели, които произвеждат електричество и топлят вода. Стените са с дебели изолации, а прозорците - с троен стъклопакет. Свежият въздух се осигурява от вентилационна система. В пасивните сгради има приятен климат, чист въздух, ниска концентрация на въглероден диоксид, много малко алергени и почти никакъв шум в сравнение с обикновените жилища.

Слуховете, че изграждането на енергийно автономните сгради е много по-скъпо в сравнение със стандартните, са твърде погрешни, посочи арх. Здравко Генчев.

Но за да се постигне чувствително намаление на консумацията на енергия във вече построена сграда, ще трябва да се направят много подобрения, които не са никак евтини. Според арх. Генчев изолацията например трябва да е с дебелина поне 15-20 см. Санирането на старите жилищни сгради у нас трябва да стане поетапно, като първо се направи изолацията на стените, а със спестените от енергия средства след 5 години да се сменят и дограмите, категоричен е арх. Генчев.

Конкретно за обществените сгради срокът е две години по-рано - след 31 декември 2018 г.

Изискването към новите сгради е те да бъдат с нулево или с близко до нулевото потребление беше въведено още през 2010 г. с Директивата за енергийните характеристики на сградите. Според нея всяка държава трябва да определи свой собствен стандарт за минимално енергийно потребление. Такъв у нас още не е въведен, въпреки че в строителната гилдия тече продължителен дебат за това "до какво ниво трябва да се вдигне летвата", обясни арх. Генчев.

При всяка сграда необходимите вложения са различни и се изчисляват индивидуално, коментира арх. Генчев. Тъй като при старите сгради вложенията ще бъдат по-високи, от особена важност е да се изчисли доколко ще бъде рентабилно да се инвестират средства за модернизация на един панелен блок например, на който вече му изтича ресурсът на живот, обясни арх. Генчев.