Държавата да не запълва дупката в КТБ искат 61% от българите

61% от българите смятат, че държавата не трябва да плаща финансовите поражения от събитията около КТБ, освен, разбира се, влоговете гарантирани по закон в размер до 100 000 евро. Това показва последното проучване на Института за модерна политика (ИМП).

Едва 17% от анкетираните смятат, че КТБ трябва да се оздрави с държавна помощ, и ако това е възможно, да бъдат възстановени големите влогове на компании и частни лица. 22% от запитаните пък нямат мнение по темата.

Въпреки силните етатистки настроения за държавна намеса в икономиката, констатирани по-нататък в настоящето проучване, очевидно социалната пропаст между бедни и богати и съществуващото негативно отношение и даже омраза от страна на все по-свиващата се средна класа спрямо незаконно забогателите в годините на прехода, дават своето отражение и при отговора на въпроса как трябва да се реши казусът с КТБ, обясняват социолозите от ИМП.

Настоящето представително за населението на страната социологическо проучване на Института за модерна политика показва наличие на силни етатистки и протекционистични нагласи в обществото. Данните от изследването сочат подчертана доминация на нагласите, според които държавата трябва да се намесва активно в икономиката и да поеме по-голяма отговорност за живота и съдбата на гражданите. Така например, 70 % от анкетираните се застъпват за засилване на държавното участие в индустрията, което дава добра социална база за провеждане на политика на реиндустриализация, разбирана обаче като възстановяване на печеливши някога производства, а не на фалирали в годините на прехода държавни мастодонти.

Наред с това, осем от всеки десет респонденти са на мнение, че държавата трябва да поеме по-голяма отговорност за издръжката на хората, отколкото сега - 82 %, а 89 % смятат, че държавата трябва да гарантира, че българите трябва да имат предимство пред чужденците, когато не стигат работни места.

Тези данни позволяват да се направи междинния извод, че в условията на "див" капитализъм, с какъвто се характеризира българското общество през последните 25 години, от който се облагодетелстват олигархията, определена прослойка политици и тяхната клиентела, растат очакванията на преобладаващото мнозинство от хората към държавата за постигане на повече социална справедливост.

На този фон "революционните" идеи - за радикална промяна, за смяна на системата и т.н., се радват на сравнително скромна популярност.

Твърдо "за" някакъв тип радикална или "революционна" промяна се произнасят близо една четвърт от респондентите - 23 %, а донякъде - 14 %. "Против" радикалните промени обаче е почти всеки втори - 48 %, а без мнение са 15 %.

Пречупени през партийната ориентация на респондентите, съвсем очаквано най-ниски стойности нагласите и очакванията за радикални, "революционни" промени се наблюдава сред избирателите на ДПС и БСП, а донякъде и на АБВ. Изненадващо, най-висока стойност на радикални нагласи и очаквания се регистрират не сред националистите от Патриотичния фронт и "Атака", а сред подкрепящите "България без цензура" и Реформаторския блок. Разбира се, заявеното категорично желание за радикална промяна, както и заявяваната крайна нетърпимост към статуквото са далеч по-отчетливи, в сравнение с реалната готовност да се предприемат конкретни действия, водещи до подобни промени. Данните подсказват, че радикалната промяна се мисли не през призмата на социални бунтове и ляв активизъм, защото левият електорат е пасивен по темата, а основно по линия на популистки и десни проекти. Това потвърждава тезите, че дясното и дяснопопулисткото в България са доста условни като категории и обществено-политическо съдържание.

Отношението на анкетираните към спорните енергийни теми, поставени на широка обществена дискусия през последните месеци, е недвусмислено, с изключение на казуса АЕЦ "Белене".

На най-голямо одобрение се радва строителството на "Южен поток" - подкрепят го повече от половината от респондентите - 51 %, а против са едва 14 %.

За сметка на това шистовият газ не се радва на широка популярност - едва 17-19 % от анкетираните подкрепят проучванията респ. добива на шистов газ на територията на България, а против са около една трета от респондентите 33-36 %.

По разделено изглежда общественото мнение за строителството на АЕЦ "Белене", макар че и там привържениците на проекта доминират над противниците - 37 % към 27 %. Всеки пети от анкетираните е без мнение по този въпрос, а 17 % се колебаят.

В проучването на Института за модерна политика бяха тествани нагласите на респондентите по отношение източниците на заплахи за националната сигурност на България.

На фона на настъплението на радикалния ислям в Ирак, Сирия и други горещи точки по света и жестокостите към пленниците, които се разпространяват от видеопропагандата на джихадистите, не е учудващо, че респондентите възприемат страните, в които има радикален ислям като водеща заплаха за националната сигурност на България - на такова мнение са 60 % от анкетираните.

На второ място като опасност се възприема заселването на множество емигранти от "Третия свят" - 43 %.

Почти всеки четвърти от анкетираните вижда вътрешен източник на опасност за националната сигурност в българските мафиотски структури - 23 %.

Данните от изследването на Института за модерна политика сочат, че опитите да се наслагва в обществото тезата за някаква "руска заплаха" за България и за наличието на някаква мнима "хибридна война" на Москва срещу София, не намират сериозен отзвук сред обществеността.

Едва 4 % е делът на респондентите, които привиждат в Русия опасност за националната сигурност на България. Трябва да се подчертае, че сходни са дяловете на онези респонденти, които смятат, че такава заплаха за нашата страна представляват САЩ - 6 %, или съседните ни страни на Балканите - 7 %.