Синдромът на затворения човек

Един от тежките последствия на инсултите, инфарктите за мозъка, черепно-мозъчните травми, полиомиелита и някои други заболявания може да е синдромът на затворения човек.

Това състояние се характеризира с пълна загуба на двигателна активност на лицевата и дъвкателната мускулатура. Тоест пациентът не може да говори, но не губи чувствителност и запазва ясно съзнание.

В някои случаи човек остава способен да предава минимална информация на околните с очи, но в други случаи не може дори и това.

За щастие благодарение на постиженията на съвременната медицина дори последната ситуация не е безнадеждна. За облекчаване на общуването с болни от амиотрофична латерална склероза (дегенеративно заболяване на централната нервна система, което води и до загуба на речта), добри постижения има неврокомпютърният интерфейс. Тази система осъществява обмен на информация между мозъка и компютъра, пише "МегаВселена".

Никой досега не е изпитвал интерфейса върху хора, преживели инсулт. Този пропуск са се опитали да запълнят специалистите от университета на Източно Тенеси начело с д-р Ерик Селърс. Техният пациент бил 68-годишен мъж, който преживял тежък инсулт шест месеца по-рано и не можел да контролира дори движенията на очите си за общуване с околните.

Технологията за връзка чрез неврокомпютърен интерфейс се заключава в улавянето на активността на главния мозък на пациента, когато той вижда пред себе си необходимата буква за съобщението. В хода на процедурата на главата на болния се поставя шапка с електроди за електроенцефалографско изследване. За съставянето на едно съобщение обикновено са необходими около 45 минути.

Първите думи, които набрал мъжът, разбира се, били адресирани до съпругата му: „Благодаря ти за всичките старания“ и „Купи си подарък“. Според данните, публикувани в статия в изданието Science Translational Medicine, в продължение на 13 месеца пациентът успешно управлявал системата в 40 от 62 опита.

Реалността е такава, че в началото на своето съществуване повечето медицински технологии са много скъпи. Не прави изключение и неврокомпютърният интерфейс.

По предварителни оценки на специалистите снабдяването на един пациент с цялото необходимо оборудване, включително обучението на него самия и на хората, които се грижат за него, ще бъде около 10 000 долара. За съжаление такова подобряване на качеството на живот не е по джоба на повечето пациенти.

Всяко поевтиняване на технологията трябва да се инициира от съществено търсене, каквото засега няма.

Съществува впрочем и друг проблем. Колкото и да е странно, той се състои в поставянето на диагнозата. Състоянието на пациентите със синдром на затворения човек лесно се бърка с вегетативно състояние или с будна кома, когато осъществяване на връзка с болния не е възможно.