Експерти застанаха зад сформиращия се кабинет: 5 правителства за 2 години е прекалено много (видео)

Едни нови избори в следващите 2,3,4 месеца ще доведат до много големи сътресения и бойкот на следващите избори.
„Дори аз лично се колебая дали да отида да гласувам, под формата на протест“, призна Георги Карасимеонов.

Надявам се, че ще е възможно да се състави стабилно правителство, което да се заеме с най-важните въпроси на страната и да не се срине в следващите няколко месеца, отбеляза Шуберт.

Според проф. дфн Петър-Емил Митев от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски” победител в тези избори са били социолозите. За тях, по неговите думи, трябва да се говори или добро или нищо.

Това заяви на пресконференция в БТА Регине Шуберт от Фондация „Фридрих Еберт”. Темата на събитието беше "България след парламентарните избори".

Това правителство няма да се състави лесно, но само да припомня: след 4-месечни мъки белгийците се сдобиха с ново правителство, продължи професорът и отбеляза: „В цяла Европа е така – правителствата се сформират все по-трудно“.

Тя се надява на правителство, което да се радва на широка обществена подкрепа.

Най-важното, от което се нуждае България в момента, е политическа стабилност. Четири или дори пет правителства в продължение на 2 години е прекалено много.

Всяко правителство е добро според него, тъй като с нови избори след 3-4 месеца ситуацията нямала да се промени качествено.
„Изборите, ако продължават да се провеждат толкова лесно, ще се превърнат в една прекрасна олигархия“, категоричен бе той.

За него сегашният парламент е фрагментиран. Сложното е, каза той, че имаме много нови политически формации и то твърде разнородни като настроения и нагласи, което ще затрудни много сформирането на правителство.
„Защото тази разнородност води до една непредсказуемост в управлението, до разцепление, като в Реформаторския блок например“, коментира той.

За проф. дфн Антоний Тодоров от Нов български университет са налице и много обещания, които са се изтъркали с времето. Освен това, допълни той, с какво новите формации, които влязоха в този парламент, като България без цензура, Патриотичен фронт и АБВ, могат да ни убедят, че са се променили.
"Гражданите виждат добре, че нищо ново не ги очаква", подчерта проф. Тодоров.

Избраният парламент прилича в редица отношения на другите парламенти, смята той. Този път обаче антиевропейската политическа партия се е оказала само една и е получила много слаб резултат – едва 4%. Всички други партии, категоричен е той, подкрепят евроатлантическите интереси на страната.

Малък победител, голям победител, голям губещ и най-голям губещ. Така описа ситуацията след парламентарните избори доц. дфн Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания.

Малкият победител, по неговите думи е именно партия ГЕРБ. Тя за него е малка поради простата причина, че ще се споделя с неизвестни, недоброжелателни партньори, по думите му.
„Ако бъде постигнат успех, това ще е голямо постижение“, коментира Минчев.

Големият победител е корпорацията. Нейното политическо лице е ДПС, нейното икономическо лице е КТБ, а нейното обществено лице е Октопод. Тази корпорация закупи 2/3 от закупените гласове в страната, подчерта той.

Големият губещ е БСП, продължи Минчев. Не левицата, тъй като от доста време БСП не е представлявала каквато и да е левица, смята той. БСП според него трябва да потърси новото си място в новата ситуация, в която е поставена.

Най-големият губещ, категоричен бе той, си остава българското общество.

Но Карасимеонов призна за намаляващата тенденция на гласуване и ако продължава да спада, по неговите думи, тя ще стане тревожна. Ниската избирателна активност според него е свързана с един феномен, наречен "криза на доверие към българските институции".

След нея думата взе проф. дфн Георги Карасимеонов от Института за политически и правни изследвания. Той не приема тезата, че българският народ е реагирал неадекватно на изборите и е предложил на България един неуправляем парламент.
"Изцяло не приемам една такава теза. Аз мисля, че българите реагираха изцяло адекватно на цялата ситуация", категоричен бе той.

За разлика от предишни избори, по думите му, българските избиратели са плурализирали българските интереси. Те този път казаха на политиците: "Ние ще се ориентираме към повече политически партии, няма да повторим старите варианти, ще експериментираме отново с българската демокрация и ще й предпочетем освен една голяма партия, каквато е ГЕРБ, и други по-малки партии", допълни професорът.

Имаме най-представителния парламент от началото на българската демокрация, защото представляват очакванията на народа, посочи Карасимеонов.