„Обектът е изключително богат, за 3 години сме открили 500 предмета“, обясни проф. Борисов. „Имаме монети от ранновизантийския период, на всички императори, като се започне от времето на император Анастасий (491 - 518 г.), чак до владетеля Ираклий (610-641). После има прекъсване до Константин V (741- 775). Сред находките са много медни монети, глинен печат, пръстени, железни токи, оловен прешлен за вретено, монети на император Юстин, коланен накрайник,“ допълни археологът.
Рядък медальон със спирализирани змийски глави, какъвто до момента не е бил откриван на територията на Южна България, откри екипът на археолога проф. д-р Борис Борисов при разкопки край крепостта Кастра Рубра.
Разкопките започнаха преди месец и официално приключиха вчера. Археолозите откриха общо 170 находки, половината от които монети.
Разкопките по този обект са по проект за трансгранично сътрудничество от 2007 година - „Виа диагоналис и българският Стоунхендж“.
Екипът му открил жилища вкопани в горял пласт със смесени археологически материали - български и византийски. Находките предполагат, че мястото е било населявано в периоди, за които досега археолозите са се съмнявали. Намерената монета на Константин доказвала това.
Според археолога ранновизантийска крепост, която той и екипът му изследвали е част от огромен комплекс, в който влиза известната пътна станция Кастра Рубра, спомената още във изворите от II век. Към обекта, освен византийската крепост на съседното възвишение, има два некропола. Единият е средновековен и датира от XI век, а другият от римската ранновизантийска епоха.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)