Странстващ монах събира пари за деца с увреждания

„Веднъж четох на един мъж Киприяновата молитва. Като свърших, той бръкна в джоба си, извади някакви банкноти, мушна ми ги в ръцете и си замина, без да каже нищо. Като погледнах - бяха 5 банкноти по 100 лв. Ама това беше единственият подобен щастлив случай. Хората нямат пари и аз много добре ги разбирам, защото и аз нямам”, клати глава свещеникът. Освен в България той е ходил още в Гърция и Италия.

Повече от 10 години един монах неуморно броди по пътищата на България. Облечен в избеляло от слънцето расо с една торба в ръка и една походна палатка на гръб, Божият служител обикаля градове, села и паланки. Където спре, той вади от чантата десетина икони и още толкова кръстчета, разполага ги върху обърнат направо насред тротоара празен кашон и тихо приканва хората да спрат и да си купят, като с това ще помогнат на нуждаещи се деца в неравностойно положение.

Странстващият необикновен монах чудак е отец Петър Петров. Родом е от Плевенско. Допреди той бил един обикновено селски свещеник и имал енория от пет църкви. На 20 януари 2004 г. обаче енорията му била отнета от владиката, защото попът не успял да продаде лимита си от църковни свещи. На негово място бил назначен друг свещеник. Вместо да се гневи, отец Петър приел философски нещата. Той случайно се свързал с художничката Светла Палчева, която помагала на деца в неравностойни положение и предложил да ходи по света и да продава рисуваните от нея и от болните деца икони. Получените пари щели да отидат отново до стотинка за подпомагане на същите тези и други нуждаещи се деца. След като получи „благословията” на художничката отецът нарамил торбичката с иконите и тръгнал по белия свят, пише в. "Монитор".

Пътува на автостоп, а често и пеш. Нощува на къра в палатката си или на квартира в градовете. Разчита изцяло и единствено на хорската милостиня. Поради това и често се налага да си ляга гладен. По време на обиколките си из страната отец Петър няколко пъти е бил нападан. При това от хора, а не от диви животни.

„От зверовете не ме е страх. Те няма да ми направят нищо. Преди години съм се изправял очи в очи срещу мечка, при това в планината. Гледахме се така известно време и после всеки продължи по пътя си. С хората обаче не е така. Някои на всяка цена искат да ти причинят зло без дори да те познават. Защо е така, не зная”, вдига рамене свещеникът. Той разказва, че преди време попаднал в компанията на група мъже, които го поканили да сподели трапезата им. Един от тях, след като се напил, посегнал и скъсал кръста от врата на отеца. На 27 август тази година пък неизвестен злосторник откраднал чантата, в която било расото му. При това кражбата била извършена не къде да е, а на свято място, пред портите на Рилския манастир.

„За какво му е притрябвало моето овехтяло и изтъркано от употреба 20-годишно расо не зная. Но заради него сега съм принуден да ходя само по подрасник, защото пари за друго расо нямам”, жалва се попът. Той не се оплаква от начина на живот, който води, защото сам си го е избрал. Освен да продава икони, припечелва за хляба си и като чете молитви за здраве и срещу магии и уроки. Хората му дават според възможностите си.