Първото посещение на папа Франциск в Европа - в Албания

Това посещение ще бъде последвано от визита в Европейския парламент в Страсбург, а след това в Турция в края на ноември.

Това ще е четвъртото посещение на сегашния папа в чужбина след Бразилия, Светите земи и Южна Корея. До момента Франциск като че ли пренебрегваше Европа, за разлика от предшественика си Бенедикт Шестнайсети.

Послание за изкушената от ислямофобия Европа, но и за разтърсвания от верски войни Близък изток. Друга мотивация на Франциск е, че "това е единствената страна измежду комунистическите държави, която вписа атеизма в конституцията си".

"1820 църкви, православни и католически, бяха разрушени, а други бяха превърнати в киносалони, театри и бални зали", посочи папата.

Папата ще се срещне с представители на други вероизповедания - православни, протестанти, мюсюлмани, бекташи (суфистко течение) и евреи.

За първото си посещение в Европа папа Франциск избра страна от периферията й - Албания, вместо някоя от големите столици. С това той отдава признание на една Църква във възход след ужасна диктатура и на мирния национален диалог между вероизповеданията.

Ватикана отрече да има конкретни рискове за сигурността на Светия отец, въпреки изразената тревога в италианската преса и иракски представители, които се опасяват от балканските симпатизанти на групировката "Ислямска държава". Не са направени промени в посещението и Франциск ще използва открития си джип като на площад "Свети Петър", увериха от Ватикана.

По време на 11-часовия маратон в Албания папа Франциск ще се срещне с албански ръководители, ще отслужи меса на площад "Майка Тереза" в Тирана, ще поздрави духовни водачи в университета "Добър съвет" и ще събере в новата катедрала католически представители за вечерната литургия. Добре запълненият ден на 77-годишния папа ще завърши с посещение в социалния център "Бетания" на около 20 км от Тирана, където ще се срещне със сирачета и инвалиди.

В самолета на връщане от Южна Корея аржентинският папа аргументира избора си на Албания с това, че жителите й са успели да съставят "правителство на националното единство между мюсюлмани, православни и католици, с балансиран междурелигиозен съвет. Хармонизирано е. Присъствието на папата ще послужи като послание към всички народи: може да се работи заедно."

Говорителят му Федерико Ломбарди обясни, че двете основни теми на посещението в Албания ще са междурелигиозният диалог и почитането на паметта на мъчениците от комунизма. "Вярно е, че папата не започна посещенията си в Европа с Берлин, Париж или Лондон. Той обръща внимание на народите, които не са най-богатите и най-силните", отбеляза Ломбарди.

В Албания преобладаващото вероизповедание е ислямът. Католиците са 15 процента от населението, а православните - 11 процента. За силното възраждане на католицизма е помогнал култъткъм блажената Майка Тереза от Калкута - албанка от македонски произход.

Както и в Южна Корея, папата ще приветства силата на една Църква, оживотворена от съпротивата на мъчениците си. В края на Втората световна война в Албания се установи комунистически режим, който бързо се изолира от света. През 1967 г. диктаторът Енвер Ходжа обяви Албания за "първата атеистка държава в света".

Между 1945 и 1985 г. седем епископи, 111 свещеници, 10 семинаристи и осем монахини са починали в затвора или са били екзекутирани, припомня Франс прес. Именно тези "мъченици за вярата" полският папа Йоан Павел Втори, който допринесе за падането на комунизма в Източна Европа, почете през 1993 г. по време на историческо еднодневно посещение.

След като ръкоположи четирима епископи в северния град Шкодра, известният днес като Свети Йоан Павел Втори, заяви сред бурните аплодисменти на съставеното предимно от атеисти и мюсюлмани множество на площад "Скендербег" в Тирана: "Тук държавата се опита да унищожи всякакъв израз на религиозни убеждения в името на един радикален и тоталитарен атеизъм. Всичко това се случваше без никой да може да се намеси в защита на достойнството на хора, лишени от всичко, лишени дори от човечността си, от свободата си. От вашата драма, скъпи албанци,трябва да се интересува целият европейски континент и не бива Европа да я забрави."