Американската кампания в Сирия и Ирак ще отнеме години и ще се натъкне на много пречки като липса на разузнавателна инфраструктура, разочароващи съюзници и недобри опции за действие, се допълва в статията на "Вашингтон пост".
Последвайте канала на
Като обяви новата си стратегия за борба с терористите в Ирак, президентът на САЩ Барак Обама постави страната си на опасен път, по който ще се сблъскат със Сирия, ливанската съпротива, водена от Хизбула, и най-голямата пречка за американска и израелска регионална хегемония - Иран, пише анализаторът Сами Рамадани в статия за в. "Гардиън".
Тъй наречената война срещу "Ислямска държава" е всъщност същата война, от която САЩ и Великобритания се отказаха миналата година заради обществена съпротива, гласуването в британския парламент против войната и решимостта на Иран и Русия да подкрепят Сирия. Но жестокостта на "Ислямска държава" и обезглавяването на двама американски заложници обезсилиха обществената съпротива срещу по-голяма военна намеса в региона и подсилиха позициите на ястребите във Вашингтон и Лондон. Войната на Обама обаче неизбежно ще влоши напрегнатите отношения с Русия, Китай и техните съюзници. Ако включим кофронтационните линии, начертани от НАТО по руските граници и увеличеното военно присъствие в Южнокитайско море, разгръщащата се нова студена война може бързо да се превърне в най-голямата заплаха за световния мир след 1939 г., се посочва в статията на "Гардиън".
Обявената от Обама стратегия се състои предимно от политики, които преди време щяха да бъдат по-лесно следвани: подкрепа за умерените бунтовници в Сирия, активно сътрудничество с иракски и кюрдски въоръжени сили. Редно е да се запитаме откъде идва този ентусиазъм на Обама за редица варианти, които той преди игнорира, отхвърли и на които дори се присмя, пише политическият коментатор Майкъл Герсон в статия за в. "Вашингтон пост".
Авторът смята, че завоят в политиката на Обама е направен късно и това намалява шансовете за успех, въпреки че в същността си стратегията е резонна. По-големият проблем според него е Сирия: там силите на терен са или слаби, или управлявани от военнопрестъпници и ирански марионетки, пише той. Обама правилно отхвърли сближаването с Башар Асад като вариант. Сериозен е обаче въпросът дали умерените бунтовници дали могат да запазят целостта на сирийската държава.
Ангажиментът на САЩ кара държавите в региона да не се чувстват под напрежение да решават собствените си проблеми, пише Емили Симсън в статия за в. "Файненшъл таймс". Американците така или иначе няма да приемат цената на борбата срещу "Ислямска държава", измерена в кръв и пари. Тя трябва на първо място да бъде платена от държавите в региона, чиито лоши политики създадоха "Ислямска държава" и които имат най-много какво да губят. Разбира се, тези държави не могат реалистично да очакват, че ще победят радикалната групировка без американска подкрепа. Дали САЩ ще избегнат да бъдат въвлечени в дълга война сега зависи от това как Вашингтон ще дефинира ролята си в борбата срещу "Ислямска държава", допълва авторката.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)