Пробит тръбопровод осигурява ромско джакузи на аванта в Девин

“Целият квартал миришем на яйца, защото се къпем в топлата вода”, казва гордо ромка от Девин. Жената бърше с хавлия измитата си коса на пътя край града до бензиностанцията на местния общински съветник Карамфил Каров. В това време други две циганки изникват изкъпани “изпод асфалта”.

Ромите са настанени в два блока, които били общинско общежитие, но са държавна собственост. До тях има и общинска вила, също населена с роми. Трите сгради са на изхода на града към Смолян и Пловдив. Гетото е на около 3 км от Девин и не се вижда отникъде, тъй като ги дели хълм.

“Не сме прости, всички ходим на училище, много искаме да учим. Аз ходя с кобилата зимата и я връзвам до училището”, хвали се седмокласникът Пенчо. Почти никой от възрастните обаче не работи. Жалват се, че нямало програми за тях. Единственото им препитание е да ходят из реката и околните обекти да събират скрап и дърва.

“Трябва тук да има вода, да може да има хигиена, имаме 100 ученици, да ги изкъпем, и ние сме от тая държава”, нарежда баба Албена. “Ако имаме баня, няма да ходим на дупката на водопровода. Няма да се излагаме с мръсни деца и да ловим въшки”, казват от квартала. Според управниците ромските неволи могат да се решат единствено с помощ от държавата, тъй като общината няма сили да реши проблема с жилищата им, водоснабдяването и тока.

В Девин горчиво се шегуват, че заради спукания водопровод прочутата им минерална вода едва стига до хотелите, но пък сигурно имат единствените роми на планетата, които всеки ден могат да си правят спа процедури.

От това лято Девин си има общинска баня с минерална вода до извора срещу вход от 3 лв. за възрастни и 2 лв. за деца. “Имаме баня, но тази ситуация е абсурдна. Нашата работа е като в поговорката: Вода газим, жадни ходим. Поне ромите ни ползват спа без пари”, казва шефът на местното сдружение на хотелиерите Владимир Солаков.

Тръбопроводът с топлата вода обаче върви на много места открито покрай реката. С времето се пробил и малко вода стига до хотелите. Пари за ремонт общината няма. 6 хотела плащат и концесии за нея до 2012 г., но общината не е сключвала нови заради амортизирания водопровод. За подмяната му управата е кандидатствала два пъти с проект пред ПУДООС за 1,2 млн. лв., но не получила финансиране. Обяснението бе, че в него трябвало да участва и местният бизнес, който обаче няма средства за инвестиция в кризата, казва кметът на Девин Цветалин Пенков.

Дебитът на извора от над 12 л/сек може да захрани целия град, когато бъде сменен водопровода, но сега едва стигат 1-1,5 л/с. Общината е спечелила проект за 399 995 лв. от местна инициативна рибарска група за подмяна на тръбите в най-амортизирания участък от разклона за Девин до града, точно където се къпят ромите.

За подмяната на останалата част от тръбопровода управата ще кандидатства с нов проект пред ПУДООС.

Туристите в Девин редовно се натъкват на върволица от жени с мокри коси и пране в ръце. Те се движат в индианска нишка след разклона за Девин от Смолян. Отсреща през реката е ромският квартал в местността Забрал и през мост циганките идват на тумби да перат в открита от тях шахта с топла минерална вода. В Девин го наричат “ромското джакузи”. То се пълни от пробойна в спукания водопровод, предназначен за басейните на хотелите в Девин, пише в. "Труд".

Макар и неугледно, мястото си е малък басейн, в който постоянно се излива лечебната течност, а наоколо се разнася миризма на сяра, която ромите оприличават на развалени яйца. Шахтата е под пътя, но всеки минаващ може да види голите жени в нея. В квартала обаче спазват “график”, за да няма кютеци излишно, и си обявяват кога са отишли да се къпят жени и кога могат да идат мъже. Циментовата дупка се използва денонощно.

За още една пробойна на тръбопровода по реката споделят местните, на нея ходят младежите, тъй като е по-далече. Повечето не са влизали в истинска баня. Имам баня, хвали се една от ромките, но признава, че няма топла вода, тъй като токът в квартала рядко се плаща, а и водата на пробойната е без пари. Ромите признават, че съветникът с бензиностанцията до “басейна” често ги овиква да поддържат чисто около шахтата, но забравените гащи там са ежедневие.

Гетото в Девин се обитава от близо 100 семейства. Някога били едва 10-ина фамилии, но постепенно се настанили техни роднини от страната, основно от Пещера и Брацигово. Сега никой не знае броят им. В някои стаи са по 12-15 души. “10 човека сме в една кухня и стая, спим един върху друг. Всички са като нас”, описва Атанаска Чавдарова. “Средно по 7-8 души сме в семейство, тясно е, но няма къде да идем”, казва и Стефан Бадев.