Как един мъж учи 7-годишния си син да бъде предприемач

Лош урок номер две: Върши само необходимия минимум

Лош урок номер едно: Времето и задачите са твоята суровина

На какво ви научиха вашите родители по отношение на парите? Ако сте като мен, вероятно сте били научени, че парите се печелят, след като свършиш някаква работа, пише американският автор Джейк Джонсън в Medium.com.

Още по темата четете ТУК.

Това е по-големият ми син Лиъм. Той е на 7 г. Той е страхотен, умен, забавен и както може да се види, елегантен. Той също така иска да изкара малко пари, пише Джонсън.

В крайна сметка има хиляди неща, които той иска да си купи. Точно както всички нас, той не иска да изостава от околните. Така преди няколко месеца дойде моментът, когато Лиъм ми поиска джобни. Първата ми мисъл бе да направя това, което моите родители ме бяха научили – да съставя списък със задачи и да договоря фиксирана сума джобни, която ме поставя в много изгодна позиция. След като размислих малко по-сериозно, осъзнах, че по този начин, ще направя на Лиъм много лоша услуга, защото джобните дават на децата лоши уроци по отношение на парите. Ето няколко, за които се сещам:

Като дете ми даваха джобни за седмицата. Родители ми ми изготвяха списък с домакински задачи за седмицата. Всяка седмица моя отговорност бе да изхвърлям боклука, да мия чиниите, да пускам прахосмукачката и пералнята. В замяна на всичко това получавах сериозната сума от 5 долара. Тогава ми изглеждаше добра сделка, но какво ли разбирах? Аз бях просто дете. Заплащането ми се равняваше на около 50 цента на час. Страхотна сделка за моите родители. Сега, като баща на две момчета - Лиъм и Дилън, съм в процес на обмисляне на това как да структурирам системата на заплащане в моя собствен дом.

Като дете моята цел бе да свърша задачите си вкъщи възможно най-бързо, за да мога след това да си играя. Не се гордеех с работата си и тъй като ми се плащаше за моето време, се опитвах да свършвам набързо задачите. Това водеше до постоянни проблеми между родителите ми, които искаха нещата да се вършат както трябва, и мен, тъй като аз исках просто да свърша работа.

Служителите продават своето време на предприемачите, за да извършват различни задачи. Идваш в офиса, бъхтиш по 8-10 часа, правиш каквото ти казват и в замяна получаваш заплата. Като служител твоята най-ценна суровина е времето и задачите, които извършваш през това време. Проблемът е, че ако не разполагаш с време, което да продаваш, ако се разболееш или пострадаш нещо, няма да изкарваш пари. Ако пък компаниите не искат да купят твоето време, защото няма достатъчно задачи за всички, нямаш работа, независимо колко талантлив си. За сравнение, предприемачите продават идеи или продукти. На тях им се плаща не за тяхното време или задачи, а за стойността, която създават при решаването на проблеми и създаването на работни места. Ако се справят както трябва, те създават компании и системи, които печелят пари, дори и когато те не работят. Ако плащам на Лиъм джобни, за да върши различни неща вкъщи, това би го научило, че за мен стойност имат неговото време и свършени задачи. А това не е така.