Войнишки пантеон вместо опасния паметник пред НДК

Членовете на групата настояват за спиране на конкурса на Столичната община за нов облик на мястото, където сега се издига паметникът "1300 г. България", и възстановяване там на някогашния мемориал.

Група във Фейсбук събира подписи за възстановяването на мемориала на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк в София. До вчера в нея се бяха включили 4277 души. Инициатор е Пейо Колев, създател на сайта "Изгубената България", пише "24 часа".

Идеята е най-сетне София да се сдобие с паметник на българския войник.

По-възрастните столичани помнят трите внушителни стени, разположени във форма на буквата П, на мястото на НДК. Мемориалът на героите от двата пехотни полка е издигнат през 1934 г. На трите стени са били изписани имената на над 3000 загинали през Балканската и Първата световна война. До 1944 г. там са посрещани най-големите български празници, организирани са крупни военни церемонии, царят е приемал акредитивните писма на чуждите посланици.

През войната бомба събаря едната стена, а в края на 70-те години на XX век събарят и другите две заради строителството на НДК. Емайлираните плочи с имената на героите са съхранени във военноисторическия музей. Запазена е и фигурата на лъва, издигал се някога пред средната стена.

През 1989 г. творчески колектив, воден от арх. Атанас Агура, създава проект за нов паметник. След смъртта на Агура работата поема арх. Станислав Константинов. Според неговия проект трите стени на мемориала се възстановяват едно към едно в оригиналните размери 21 на 11 м и се вписват в три естествени хълма в парка във формата на буквата П. Покрай промените в държавата работата по проекта обаче затихва.

През 2001 г. идеята е реанимирана от Съюза на царските офицер и и Сдружението за възстановяване на войнишките паметници. Подкрепят я и хиляди родолюбци.Столичната община отпуска 10 дка зад музея "Земята и хората", а на 6 май 2001 г. Емма Москова и Бойко Ноев, тогавашни министри на културата и на отбраната, правят първа копка на бъдещия пантеон Москова и Ноев вграждат на мястото на бъдещия мемориал малка паметна плоча.

След 3 месеца правителството на Иван Костов обаче пада.
13 г. от тогава петима министри на отбраната мотаят процедурата по изграждане на паметника, въпреки, че през февруари 2001 г. Столичният общински съвет учредява безвъзмездно право на строеж.

С времето цената на проекта расте заради поскъпването на строителните материали и от 2,1 млн. лв. скача на 3 млн. лв.
Военното министерство отклонява ангажимента по изграждането на мемориала. Мотивира се с хроничния недостиг пари и рязането на бюджета за отбрана в последните години. Държавата забравя за проекта и покрай честванията на 100-годишнината от Балканската война.

През декември 2012 г. общинският съветник Вили Лилков предлага на кмета Йорданка Фандъкова общината да поеме щафетата за изграждане на мемориала. Тази пролет идеята за реанимиране на мемориала се обогати с нов акцент. Общината организира конкурс за съдбата на паметника пред НДК, в който участваха 11 проекта. Един от тях предвижда създаване в основите на паметника на музейна експозиция с имената на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк.