Краят на лятото може да депресира и децата

Най-простата рецепта, за да посрещнат децата ни първия учебен ден без страх, е да им кажем че ги обичаме, че идва зимна ваканция, а после отново ще е лято, че трябва да бъдат просто себе си, съветва психологът.

Краят на лятната ваканция може да отключи депресия и у децата. Тъгата по отминалото лято и индивидуалните страхове от поредния първи учебен ден и връщането към постоянната среда са сред предпоставките за този проблем при учениците, коментира за БТА доц. д-р Михаил Околийски, експерт в направление "Психично здраве" към Националния център по общественото здраве и анализи.

Момичетата са по-податливи на следваканционни депресии. Момчетата по-лесно влизат в ролята на силните, но и при двата пола тъгата е възможна. Това състояние се поражда например заради страха, че децата отново ще върнат в недружелюбна среда на училището, където са подложени на тормоз от така наречена група за натиск. Всяко дете има своите страхове, въпрос на родителите е да ги открият в разговор и така да му помогне да разбере защо наистина детето тъгува. Ако ваканцията се възприема като компенсиране на неприятното ежедневие, тогава депресията се засилва и е необходимо родителите да потърсят професионална помощ. Можем да помогнем на децата си в прехода като продължим ваканцията с игри и срещи с приятели от почивка и през учебно време, съветва психологът.

Добре е по време на ваканцията децата да свикнат по малко всеки ден да правят преговор. По този начин ще навлязат по-лесно в света на възрастните и ще се научат на постоянство, както и на важното умение да умеят да изчакват удоволствието. Интернет-децата рискуват да пропуснат ваканцията, докато я снимат за социалните мрежи. Това са обикновено деца на подобни - жадни за обществено внимание родители, които затрупват ежедневно виртуалните си приятели със снимки от екзотичните си почивки, отбеляза психологът.

Има и трета група деца - вероятно най-голямата, които нямат лятна ваканция в смисъла на селфи-туристите. При тези деца преходът към училище е също труден, най-вече заради очакването, че ще бъдат атакувани от разкази на съученици за чудесните им почивки. Постепенно подобни деца развиват цинизъм към живота, в по-далечен план те стават и благодатен електорат на партии с нереалистични обещания, показват наблюденията на психолога.

В желанието да помогнем на децата при прехода от ваканция към училище не бива да изпадаме в сравнение със собствените ни ваканции. Според Околийски сега децата имат много по-голяма възможност за избор как да прекарат почивките. Ако ги изпратим на модерните лагери, там вече има професионалисти, които могат за кратко време да оформят екип, което е една от предпоставките за бъдещи приятелства и трайни спомени. Въпреки това психологът отчита, че за годините на прехода е изчезнало създаването на спонтанни групи за игра между блоковете, липсва и фантазията при организирането на игрите. Това не е проблем на глобализацията, а на разрушаването на социалните контакти на възрастните в България, което е и модел за децата ни. Не е така в останалите европейски държави, според доц. Околийски. В Дания, Германия има много силно развито усещане за общност и играта в междублоковите пространства е все така интензивна.