Учените се опитват да открият източника на вируса Ебола в природата

Зад опитите да не се допусне предаването на еболата от човек на човек се крие още един плашещ проблем - никой не знае откъде точно идва вирусът, нито как да бъде спрян, за да няма нови взривове на болестта, съобщи Дарик.

От появата си за пръв път през 1976 г. еболата е имала 20 огнища в Африка. Вирусът идва от някъде - може би от прилепите - но експертите са съгласни, че трябва да се определи съвсем точно източникът му в природата. Това трябваше да остане на заден план, докато експертите успеят да овладеят сегашните огнища, причинили смъртта на над 1100 души в четири страни - най-големия брой жертви на ебола в историята.

Някои от най-големите победи в битката срещу заразните болести са били удържани не само чрез ограничаване на разпространението на болестта сред хората, но и чрез намиране и контролиране на източниците им в природата.

Чумата е била спряна, след е било установено, че бацилът й е свързан с бълхите по плъховете. При респираторното заболяване САРС се оказа, че важна роля играят цибетките. При тифа са въшките, а при птичия грип - пазарите за живи птици. В рамките на усилията за овладяване на МЕРС (Близкоизточния респираторен синдром) - вирус, който причинява спорадични взривове в Близкия изток - се изследва ролята на камилите.

Що се отнася до еболата, здравните експерти смятат, че първите случаи при всеки взрив на болестта са се заразили чрез ядене или пипане на инфектирани животни. Те смятат, че вирусът може да идва от някои прилепи, а в определени части на Африка те са смятани за деликатес.

Но прилепите може би не обясняват целия проблем и не разкриват създанието, което го е разпространило сред хората. Световната здравна организация (СЗО) казва, че е възможно известна роля за това да имат шимпанзетата, горилите, маймуните, винторогите антилопи (известни още като горски антилопи) и бодливото прасе. Дори свинеферми може би разпространяват зараза поради живеещите там белоивичестите широконоси прилепи, казва СЗО.

Сегашният взрив започна в селските райони на Гвинея, а първият случай, за който бе съобщено, бе на двегодишно дете, починало в префектура Гуекеду през декември. Те не изразиха предположения как може да се е заразило детето.

Според някои учени вирусът от години "е дебнел" в района. Те цитират случая на самотен учен, който се разболял през 1994 г., след като направил аутопсия на диво шимпанзе в Кот д'Ивоар, както и неотдавнашно изследване за възможността предишни случаи на ебола в региона просто да не са били диагностицирани.

Учени в САЩ и Сиера Леоне са се върнали назад и са прегледали отново стотици кръвни проби, които са били изпращани за изследване в лаборатория в източната част на Сиера Леоне от 2006 до края на 2008 г. Пробите първоначално били изследвани само за треската на Ласа, която се среща често в Западна Африка. Но когато учените наскоро отново изследвали тези проби и за други зарази, открили, че близо 9 процента носели вируса на еболата.

Една или повече разновидности на вируса вероятно са съществували от известно време в комбинация с други вируси, но по някаква причина до тази година не са довели до избухване на епидемия в Западна Африка, каза Стивън Морс, експерт по заразни болести в Колумбийския университет.

Смята се обаче, че вирусът на еболата рядко се прехвърля от животни на хора. Според експерти много е възможно заразяването да се дължи просто на лош късмет - в пещера, свързвана с взрива на Марбургска треска, Таунър открил наличие на вируса само в 3 процента от изследваните от него прилепи. Дори да бъде ясно идентифициран животинският източник и хората да бъдат предупредени, "винаги е вероятно да има някакво единично заразяване - някой, който е "свърнал от главния път", заяви Морс.