200 години от рождението на шведския физик Андерс Йонас Ангстрьом

Google днес привличат вниманието ни към личността на шведския физик, Андерс Юнас Ангстрьом с новото лого на началната си страница, пише digital.bg.

Novini.bg напомня: Не забравяй, че от септември ти водиш!

Той е един от основателите на спектралния анализ в тази наука и е роден на 13-ти август в град Меделпад, Швеция. След като навършва достатъчно години постъпва в университета в Упсала, където през 1839г. става доцент по физика. Образованието му не свършва дотук, тъй като Aнгстрьом продължава да се учи в Стокхолмската обсерватория.

Именно там той придобива по-голям практически опит в астрономическите науки, а само година след това става отговорник на Астрономическата обсерватория в Упсала. Още от ранна възраст започва да проявява интерес към магнетизма и проучва в детайли неговата интензивност и деклинация. През 1858г. той се издига в професионалната си кариера и оглавява катедрата по физика в университета в Упсала, където наследява Адолф Сванберг.

В свое изследване посочва, че електрическата искра води до създаването на два наложени спектъра: като единия е на метала на електрода, а другия на газта, който преминава.

Ангстрьом полага основите на спектралния анализ и заради своите прозрения в тази сфера той закономерно получава Rumford медал на Кралското общество в Швеция през 1872г. Научните среди в страната първоначално го пренебрегват, но след това сами го определят като един от основателите на модерната спектроскопия.

Ангстрьом е първият, който открива, че всеки горещ газ излъчва светлина на идентична дължина на вълната, на която я поглъща в студено състояние, което се случва през 1855г. След това той започва да се насочва към изучаването на слънчевия спектър, като той доказва съществуването на множество химични елементи в Слънцето, сред които и водород през 60-те години на 19-ти век. През 1868 г. публикува популярната си карта на нормалния слънчев спектър, която съдържа много детайлни измервания на повече от 1000 спектрални линии.

Изчисленията му въпреки някои неточности дълго време са използвани като база за много изследвания на други учени. Ангстрьом може да се похвали и, че е първият човек изучил спектъра на северното сияние, като измерва неговите ключови характеристики в жълто-зеления нюанс. Заради своите постижения той е станал част от много научни общества, сред които на Шведската кралска академия на науките (1850г.), Кралското общество (1870г.), и др. Неговият син, Кунт наследява таланта му и също е физик, като Ангстрьом намира смъртта си в Упсала на 21 юни 1874г.