"Гардиън": Протести и смъртоносни наводнения затъмниха управлението на Орешарски

Вниманието се насочи към оставката на Орешарски, който бе на власт малко повече от година, след лошите резултати на БСП в изборите за Европейски парламент в края на май, припомня изданието.

Воденото от социалистите коалиционно правителство повиши минималната заплата, работеше за намаляване на бюрокрацията за бизнеса и намери инвеститори за облигации на стойност 1,5 млрд. евро миналия месец, отбелязва "Гардиън".

Социалистите управляваха с партията на етническите турци в коалиция на малцинството, разчитаща на подкрепата на националистическата партия Атака, за да остане на власт и да оцелее след многобройните вотове на недоверие, резюмира изданието.

Съдбата на една от най-големите банки в България остава заложник на политическа криза, която доведе до оставката на правителството вчера, пише пък в. "Ню Йорк таймс".

Българският премиер Пламен Орешарски подаде оставка вчера, оставяйки наследника си да се оправя с най-тежката банкова криза от 90-години, като нерешена остава съдбата на четвъртата по големина банка в страната, пише британският в. "Гардиън".

Изборите, които се очакват през октомври, ще бъдат вторите за по-малко от две години. Продължителната нестабилност попречи на усилията за увеличаване на ефективността на националната икономика и доведе до понижаване на кредитния рейтинг през юни.

Управлението на Орешарски обаче бе затъмнено от продължили с месеци протести срещу корупцията, смъртоносни наводнения, които през юни заляха черноморския град Варна, и патовата ситуация между Брюксел и Москва за газопроводния проект "Южен поток".

При новината за оставката стотици хора се събраха в София с викове "победа" под погледа на два кордона полицаи пред сградата на парламента. Вчера бе и годишнината от осемчасовата обсада на парламента, когато протестиращите искаха оставката на правителството, припомня "Гардиън", цитиран от БТА.

Оставката на правителството на Пламен Орешарски, която бе очаквана от седмици, дойде, докато най-тежката банкова криза от 90-те години заплашва да нанесе тежки икономически щети на местния бизнес и чуждестранните инвеститори, отбелязва изданието. Със служебно правителство, управляващо до изборите през есента, може би няма да бъде намерено бързо решение за спасяването на банката, според автора.

Изданието припомня кризата, развихрила се около Корпоративна търговска банка (КТБ), действията на Българската народна банка (БНБ) и отражението в целия банков сектор. Банковата криза се случи в период на политическа нестабилност в България, посочва "Ню Йорк таймс", припомняйки, че правителството на Орешарски е второто за по-малко от 18 месеца, което подава оставка. Правителството загуби парламентарна подкрепа след лошото представяне на БСП в изборите за Европарламент през май, отбелязва авторът, припомняйки подробно развитието на ситуацията в българския банков сектор. Бъдещето на КТБ остава неясно, но суматохата причини нервност в страната и в чужбина, според публикацията, която посочва, че редица големи компании, включително телекомуникационният оператор Виваком, както и компании от отбранителния сектор, енергетиката, болници, общини и училища имат депозити в КТБ.

Повечето анализатори признават, че българската банкова система, която има един от най-високите дялове на капиталови резерви от 20 процента, като цяло е стабилна. Да се позволи фалит на КТБ обаче може да подкопае още повече инвеститорското доверие в страната, което и без това вече е ниско заради хроничната корупция и слабото управление, заключава авторът.