„Едно лято с Монтен“: размисли за нещата от живота, провокирани от творчеството на великия френски ф

Мишел дьо Монтен е един от великите представители на Френското Възраждане и на хуманизма изобщо.

Привърженик на познанието, опиращо се върху факти, за Монтен човекът е най-висшата ценност.

Скептицизмът е основна характеристика на творчеството на ренесансовия мислител, все пак с оптимистичен и премерен тон. Монтен е съветник на крал Анри ІV, но се отказва от обществена дейност, за да се отдаде на размисли; резултат са знаменитите „Опити“. Сборникът е разделен на глави, следващи свободните асоциации на автора, който преднамерено не следва предустановен план, а идеите му непрестанно търпят развитие. Неговите есета оказват огромно влияние върху творци като Шекспир, Емърсън, Орсън Уелс…

Книгата „Едно лято с Монтен“ на Антоан Компаньон се ражда като естествено обобщение на проучването на автора върху Монтен и неговото творчество. Компаньон гостува в серия предавания на радио „Франс ентернасионал“, за да обърне внимание на множество наболели обществени теми чрез цитати на някои от най-емблематичните размисли на философа. Темите, подбрани в книгата, са в пълно съзвучие с начина на мислене на самия Монтен – подбрани спонтанно, предаващи богатството и разнообразието от въпроси, засегнати в „Опити”. Това е предизвикателна задача не само поради всеобщо признатата гениалност на великия французин; да уловиш общото в толкова различни епохи си е наистина постижение...

„Едно лято с Монтен“ е изключително ценно четиво, което преодолява тази пропаст и ни призовава да разгърнем жизнеутвърждаващия си ентусиазъм по стъпките на Монтен – но и да се замислим по проблеми, които вълнуват човешкия дух отколе.

Антоан Компаньон e френски литературовед и автор на над 10 монографии, както и на романите „Le Deuil antérieur“ и „La Classe de rhéto“, и разказа „Ferragosto“. Член е на редакционните съвети на редица френски списания за литература и култура, сред които „Critique“, „Bulletin de la Société des amis de Montaigne“, „Labyrinthe, Revue d'histoire littéraire de la France“ и др. Още в ранната си младост – по време на следването си в l'École polytechnique – проявява интерес към хуманитаристиката. До средата на 80-те години на миналия век преподава в университетите в Руан и в Льо Ман, а впоследствие и в щатските Колумбийски и Пенсилвански университети. След кратък престой в Оксфорд (1994) се установява отново в Париж и чете лекции в Сорбоната и в Колеж дьо Франс.