Два европейски влака вървят на бавен ход към челен сблъсък

Британският премиер е обещал да преговаря за дълбоки реформи в ЕС, след което да подложи на референдум през 2017 г. членството на страната в ЕС, ако бъде преизбран следващата година.

"Всеки път от изборите насам, когато Меркел се опитваше да помогне на Камерън, той още на следващия ден разпалваше още по-голям пожар", каза разгневен дипломат, участващ в подготовката на предстоящата среща на върха.

Ако съпротивата му бъде преодоляна с гласуване, както Лисабонският договор позволява, макар че решенията в ЕС обикновено се вземат с консенсус, това ще бъде "показател за престижа на Камерън и за британското влияние", каза дипломат ветеран.

Да наблюдаваш разгарянето на страстите преди срещата на върха на ЕС тази седмица, която трябва да номинира следващия председател на Европейската комисия и да изготви политическа програма за идните пет години, е като да гледаш челен сблъсък на два влака на забавен каданс.

Двата влака се движат един срещу друг. Машинист на единия е германският канцлер Ангела Меркел заедно с повечето от 28-те евролидери на борда, а начело на другия е британският премиер Дейвид Камерън с малко негови спътници, които се опитват дискретно да скочат от влака в движение.

Ако единият от локомотивите не се отклони по друг коловоз в последната минута, предстои неминуем сблъсък - не за политическата програма, а относно избирането на Жан-Клод Юнкер - ветеран на ЕС и майстор на компромисните решения - на най-влиятелния пост в съюза. Камерън настоява, че той е неподходящият кандидат в неподходящото време за шеф на комисията, която предлага и прилага законите на ЕС.

Никоя страна не показва признаци за промяна на курса, но все още има нищожен шанс някой да дръпне внезапната спирачка и да отложи сблъсъка. Челен сблъсък на срещата на върха, която ще бъде символично открита в белгийския град Ипър в памет на милионите, загинали в окопите на Първата световна война преди близо един век, ще има трайна последици за бъдещето на европейската интеграция. Ако кандидатурата на Юнкер не бъде провалена, към което Камерън се стреми с конфронтационния си подход, това може да тласне Великобритания - третата най-голяма икономика в ЕС и ключова военна и дипломатическа сила наред с Франция - към изходната врата на Евросъюза.

Антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) и скептиците в собствената му Консервативна партия със сигурност ще поставят въпроса, че ако той не може да блокира пътя на на един федералист от "старата гвардия" към шефското място в Еврокомисията, Камерън няма никакви шансове да си върне обратно значителни прерогативи от Брюксел. Позициите му в страната и зад граница ще бъдат отслабени, даже ако лидерите на ЕС дадат на Великобритания като утешителни награди поощрителни политики спрямо бизнеса и ключов пост в Комисията, който да позволи надзор над реформите, като например еврокомисар по вътрешния пазар.

Назначаване на Юнкер би било победа за Европейския парламент, който искаше повече власт чрез правото главните политически групи в него да предложат "водещи" кандидати за председателските постове (в ЕС) в резултат на проведените миналия месец европейски избори.

Камерън настоява, че лидерите (на страните членки) на ЕС трябва да отстояват принципа, че националните правителства са първичният източник на демократическа легитимност в Европа и не трябва да се позволява на парламента да узурпира властта за номиниране, предоставена им от Лисабонския договор, който регулира функционирането на ЕС. Този договор казва само, че лидерите трябва да вземат предвид резултата от изборите, номинирайки своя кандидат, който трябва да бъде одобрен от мнозинство в парламента.

Но този влак вече потегли от гарата. Ако искаше да му остане някакъв шанс да го свали от релсите, Камерън трябваше да събере съюзници, за които е известно, че също са имали съмнения, като Меркел например, още преди една година, преди системата за "водещи кандидати" да бъде възприета.

Постоянните представители на страните членки в ЕС обсъждаха заплахите от парламентарното узурпиране на властта на неофициална закуска миналата година, каза един от участниците. Те са се договорили да информират правителствените ръководители за своите опасения, но последните не са взели отношение по въпроса.

В крайна сметка Меркел и другите национални лидери са приели избирането на "водещи кандидати" от собствените им "партийни семейства", като са присъствали на конгресите, които са ги одобрили. Сега те не могат да се отметнат от ангажимента си пред избирателите, без да предизвикат политическа буря у дома, както направи Меркел, когато се опита да смекчи недоволството на

Камерън, разграничавайки се от Юнкер два дни след евроизборите. Канцлерът подчертава значението, което придава на запазването на британското членство в ЕС, като в същото време се опитва да ограничи политическите щети и да избегне конфликт между европейските институции, който може да продължи месеци наред.

Дипломати от ЕС, които са благосклонни към конституционните аргументи на Лондон, са озадачени от тактиката на Камерън - например от изпълнения му със злорадство коментар в Туитър, след като опозиционната Лейбъристка партия подкрепи несъгласието му с кандидатурата на бившия люксембургски премиер.

"Той загуби много приятели и благоразположение с грубия си подход", каза вътрешен човек в Брюксел. Премиерите на Холандия и Швеция тихомълком се изнизаха от британския лагер, в който остава само унгарският премиер Виктор Орбан - нещо като авторитарен парий в ЕС и единствен твърд съюзник на Камерън.

Изходът може също така да промени баланса на властта между институциите на ЕС, давайки повече влияние на парламента и ограничавайки в известна степен влиянието на големите страни членки върху Еврокомисията, което те имаха над екипа на Жозе Мануел Барозу през последните 10 г. Депутатите няма да пропускат възможност и да напомнят на Юнкер кой го е короновал. Малко е вероятно обаче такава промяна да бъде драматична, защото националните правителства си запазват повечето от властта и финансовите ресурси в ЕС. 59-годишният Юнкер - стълб на срещите на върха на ЕС от четвърт век насам и ключов посредник между Германия и Франция по въпросите на Европейския валутен съюз, знае по-добре от всеки друг, че Европа не може да бъде управлявана против волята на големите страни членки.

Британски официални лица го наричат "старомоден федералист". Но, както бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, също нарочен от Лондон преди 10 г. за неприемлив кандидат за главния европейски пост, сполучливо се шегува, да настояваш председателят на Еврокомисията да не бъде федералист е все едно да казваш, че следващият папа не трябва да бъде католик.