Куба разхлаби контрола на най-големите държавни корпорации

Куба разхлаби регулациите на най-големите си държавни корпорации и пренасочи текущата реформа на икономиката от търговията с услуги и селското стопанство към сектори като този с природните ресурси, туризма и телекомуникациите. Официалното съобщение за новия курс беше направено вчера, съобщава агенция "Ройтерс".

Мерките ще засегнат стотици големи държавни корпорации – от производителя на никел Cubaniquel и петролната Cubapetroleo до банки и фирми за търговия на едро. Големите компании ще бъдат реформирани, за да стимулират растежа, който от началото на промените регистрира стойности около 2% годишно.

Съгласно реформата след като са изпълнили наложената им от държавата квота, тези фирми ще могат да продават излишната си продукция на свободния пазар. Също така те ще разполагат с по-голяма гъвкавост при взимането на производствени и маркетингови решения и ще бъдат оценявани на базата на само седем критерия. Компаниите вече няма да получават държавни субсидии и ще трябва да работят на печалба, ако искат да оцелеят. Техните директори също ще бъдат подложени на по-модерни счетоводни изисквания.

Много от тези промени вече бяха изпробвани в пилотни проекти, а сега ще бъдат въведени в над 5000 компании. Директният внос и износ и свободното партньорство с чуждестранни фирми обаче все още остават непозволени.

Това е поредната пазарно-ориентирана реформа, която предприема кубинският президент Раул Кастро, наследил брат си Фидел през 2008 г. Наскоро беше приет и план за слагане на край на досегашната система с две валути (песо и конвертируемо песо), както и нови регулации и данъчни отстъпки, целящи привличането на чуждестранни инвеститори.

До 2008 г. кубинската икономика беше на над 90% в държавни ръце и почти цялата работна сила от 5 милиона служители се издържаше от държавата. Според икономисти понастоящем делът е спаднал до 75-80%. През 2010 г. Хавана започна да освобождава стотици хиляди държавни служители и свали контрола върху дребната търговия и услугите, като същевременно създаде "недържавен сектор" с над 450 000 частни фирми и даде под наем земя на 180 000 души, за да станат фермери, припомня "Дневник".