"И да отворят златния рудник, при нас хора не останаха. Имаме само едно момче на 24 г., което би могло да бъде миньор", кърши ръце кметът на Седефче Мехмед Селим. Преди четвърт век в момчилградското село са живели 800 души, а днес са 150, в голямата си част в циганската махала "Снегово юг".
По време на възродителния процес в Турция се изселили половината, следващата вълна пък се насочила към Белгия. В Седефче допреди петнайсетина години над 40 семейства гледали тютюн, работа давал и шивашки цех.
ГОРУБСО започва добива там в края на 60-те и миньори от цялата страна се стичат към Източните Родопи.
Прочети повече ТУК.
"Тютюнът окончателно умря, не остана кой да го гледа", допълва кметът. Миналия вторник в залата на община Момчилград "ГОРУБСО-Кърджали" АД представи публично Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) за откриване на открита златна мина край Седефче, разположена между Момчилград и Крумовград. Находището, което "крие" 3.6 тона злато, се намира съвсем близо до някогашните мини "Звездел" и "Пчелояд".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)