Партиите ще се измъкнат безнаказано от скандала с трафика на лични данни

Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май, пише "Сега". Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.

Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността помежду си и да обясняват колко трудно ще бъде да бъде някой наказан. А ако изобщо се стигне до санкция, тя може да се очаква далеч след приключването на изборите. Освен това виновник ще се търси сред хората, събирали подписи, а не сред партиите, тъй като по закон отговорността е лична. Още по-скандално е, че фалшивите подписи няма да бъдат извадени от подписките, докато не приключат проверките, стана ясно от думите на говорителя на ЦИК Александър Андреев пред "Сега". Така на практика някоя формация може да премине изборната бариера и след това да се окаже, че не е имала необходимия брой подписи за регистрацията си. Засега отговор какво би се случило по-нататък няма.

До 14.30 часа вчера сигналите в Комисията за защита на личните данни бяха 36, но непрекъснато се увеличават, съобщи членът на комисията Красимир Димитров, който по-късно вчера бе сменен от парламента. Той обаче бе категоричен, че комисията не може да предприеме никакви действия по жалбите, докато нямат доказателства за нарушенията, а самата тя няма разследващи функции и не може да прави експертизи. Затова ще чакат реакцията на органите на реда. Димитров призна, че и през годините са имали подобни случаи, като дори е било доказано придобиването на лични данни "безвъзмездно или чрез покупко-продажба", започнало е разследване, защото е ставало дума за престъпление, но конкретни резултати липсват.

Довчерашният шеф на комисията Венета Шопова пък допусна, че информацията за личните данни може да е изтекла от някой, който работи с такива масиви. През годините подозренията падаха върху мобилните оператори, различни държавни структури и служби, които работят с такива данни. Оправданията на Димитров и Шопова обаче звучат странно, тъй като по закон КЗЛД може да наложи глоби между 10 000 и 100 000 лв. при установяване на злоупотреба.