„Нестинарка“ – криминален роман с красив край

Днес познаваме множество техники на екстаза, като една от основните е шаманизма.

Сред тях попада и типичното за Балканите нестинарство. То е древен езически култ, при който боси хора в състояние на дълбок транс танцуват върху жарава. Танцът е едва малка част от един сложен и изпълнен с различни символи обред, който от своя страна е свързан с цяла ритуална система, дошла до нас от древността. Още преди да влязат в огъня, нестинарите изпадали в транс, по време на който някои от тях стенели.

Редица изследователи смятат, че самото название „нестинар“ произлиза от глагола „стѐна“, който на старогръцки се произнася анастено. Фанатичните противници на ритуала пък твърдят, че нестинарите са дали обет на дявола.

В дебютния си роман „Нестинарка“ Бистра Спасова описва резултата от срещата между твърд скептицизъм и закъсняла любов, тежки престъпления и заслужени наказания. Централен за авторката е и въпросът за извървяването на дългия и трънлив път до катарзиса и действителното себепознание.

на Питър Уайли – служител в лондонския отдел на Агенцията за разследване и превенции и пряк участник (като преводач) във войната на територията на бивша Югославия в края на 90-те години на миналия век. Дълбоко травмиран от преживяното там, младият скептик и главен герой в „Нестинарка“ редовно сънува „разкъсаните тела, дупките от снарядите и очите на онези деца“ – кошмари, породени от мъчителните му спомени от войната.

Скептицизмът на Уайли обаче се разклаща, когато, в опит да залови Саламандъра – сериен убиец и водач на секта, заплетеното разследване го довежда отново на Балканите, но този път в България. Вътрешният подреден свят на героя се пропуква, а главна заслуга за това изиграва една закъсняла и неподозирана любов. Вървейки по своя път, Питър достига личен катарзис, откривайки, че човек няма нужда от всички отговори, а само от един…

„Нестинарка“ е част от поредицата „Magica“, към която спадат и „Среднощният дворец“ на Карлос-Руис Сафон, „Дом за разплата“ на Джон Сол, „Вампирът Лестат“ на Ан Райс, нашумелите наскоро „Манифестът на един бог“ на Стоян Авджиев и „Пътуващо представление с вампир“ на Ричард Леймън и др.