35 години циганите са нямали право да гласуват

В парламентарната история на България е имало забрана цели 35 години циганите да бъдат без избирателни права. Пътят до урните на най-активния електорат е отрязан, припомня "24 часа".

Хората, които само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат бюлетината си, са поругани.

На българските цигани е отнето изконното право да участват в управлението на държавата.

В Търновската конституция е записано: "Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини." Този текст заляга в основите на изборното законодателство от 1879 г. насам. Но само на книга!

Избирателният закон е един от най-променяните. Всяка партия, дошла на власт, го моделира по свой образ и подобие, за да спечели и следващия мандат.

На 20 февруари 1901 г. идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него е записана поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава 1, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват "съдържателите на блуднишки домове и просяците". Сега е добавено: "в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия".

Предлагано е също от избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни.

През 1905 г. ромите свикват първия цигански конгрес в историята на човечеството. ВФорумът се събира на 19 декември в столичния локал "Сан Стефано".

Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите, събира се циганският цвят на цяла България.

Циганите са определени кати арийско племе от Индия, или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за "нисша раса" и им отнема избирателните права.

Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите изпращат депеша на Фердинанд. Подготвят и две депутации - едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание. Не сме нисша раса, настояват ромите! Избирателният закон трябва да бъде поправен!

Светът чува гласа на българските роми, но нашите политици остават глухи за изборното им тегло. Рестрикцията "нехристияни" е премахната чак през 1923 г.

Изискването за "установено местожителство" обаче остава. Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. по волята на цар Борис III.

Циганите демонстрират какво могат едва след победата на Девети септември 1944 г. До тази дата те еволюират от роялисти към марксисти, както ги наричат по името на Марко Марков.

Във фундаменталния труд "Циганското население в НР България по пътя на социализма" пише: "Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население."