Казват, че историята се повтаря първо като трагедия, а след това като фарс, но е много вероятно мирната конференция за Сирия, започнала тази в Монтрьо, преди вчера да се премести в Женева, да е обречена да обърне този ред. Надеждите, че тя ще постигне много за спиране на продължаващата от три години гражданска война, са слаби, коментира британското сп. Икономист.
Фарсът се разигра вече заради поканата, отправена на 19 януари от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун до Иран да участва в първата фаза на конференцията. На следващия ден поканата беше оттеглена. Ужасена, делегацията на сирийската опозиция, която също чак в последния момент се съгласи да участва, заяви, че ще напусне, освен ако Иран, участник във въоръжения конфликт, не приеме недвусмислено пътната карта за политически преход, начертана в заключителното комюнике на предишната конференция в Женева през юни 2012 година. Приемането на комюникето се смята за условие за участие в сегашната конференция.
Очевидно, подтикнат от САЩ, Бан беше водил разговори с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и бе решил, че Иран е готов да приеме това условие. Когато Техеран се отдръпна, поканата беше съответно оттеглена. Конференцията пак можеше да се състои, но спънките бяха извадили на показ основните противоречия.
Нито сирийският режим, който изпрати делегация, ръководена от външния си министър Уалид Муалем, нито другият му непоколебим съюзник - Русия, съорганизатор на конференцията заедно с Америка, имат и най-малък интерес от декларираната й цел - установяване на преходна администрация, която по подразбиране ще последва отстраняването на Башар Асад. На 22 януари Муалем обяви във високопарната си реч на откриването: "Никой не може да даде или отнеме легитимността на президента. . . освен самите сирийци".
Два дни по-рано Асад заяви пред АФП, че конференцията трябва да се посвети на борбата с тероризма в Сирия; било "напълно нереалистично" да се предполага, че той някога ще сподели властта с опозицията, безгрижно добавяйки, че обмисля да се кандидатира за още един президентски мандат по-късно тази година, ако общественото мнение подкрепи кандидатурата му.
Руският външен министър, хитрият Сергей Лавров, подшушна, че неговото правителство не изпитва особена лоялност към самия Асад и иска само решение, което запазва сирийската държава и ще предотврати завземането на властта от джихадисти. Но на практика Русия прави всичко, за да помогне на Асад да запази контрола си върху властта. Както съобщи на 17 януари Ройтерс, позовавайки се на източници от разузнаването и оръжейната индустрия, Русия е засилила военната си помощ за Асад. От декември насам "десетки тежкотоварни самолети Антонов-124 внасят бронирани коли, уреди за наблюдение, радари, системи за електронна война, резервни части за хеликоптери и различни оръжия, включително управляеми бомби за самолети, руски съветници и експерти от разузнаването управляват денонощно наблюдателни безпилотни самолети, за да помогнат на сирийските сили да следят бунтовническите позиции и да нанасят прецизни артилерийски и въздушни удари по тях".
В рязък контраст с Америка, която се колебае за въоръжаването на бунтовниците, които твърди, че подкрепя. Бунтовниците продължават да получават пари и оръжие от Саудитска Арабия, но са получили малко от Америка на фона на засилващите се страхове, че оръжията може да се озоват в ръцете на групировки, свързани с Ал Каида, като Джебхат ан Нусра и Ислямска държава в Ирак и Леванта. Западните дипломати оправдават наблягането на дипломацията, като казват, че "няма военно решение", но режимът и съюзниците му Русия и Иран, мислят по друг начин. Известният успех, постигнат от режима през последните девет месеца, комбиниран с разединението сред бунтовниците (които започнаха през декември тежки боеве между сравнително умерени фракции и най-крайните джихадисти, при които вече загинаха около 1000 души), убедиха Асад, че може да смаже враговете си до степен, при която от тях да останат жалки останки.
Асад доста умело разиграва политическите си карти. Споразумението, договорено от Русия за ликвидирането на арсенала му от химически оръжия, му позволи да представи правителството си като партньор в проекта и така да подсили претенциите си за легитимност. Според Емил Окайем, експерт по Сирия в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, Асад вярва, че стратегията му - да представя бунтовниците като джихадистки терористи, които заплашват както региона, така и Запада - работи и че Асад ще се опита да се представи като бариера пред Ал Кайда и важен източник на разузнавателна информация за Запада. Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия, Ирак и Афганистан, заяви миналият месец, че в сравнение с варианта Сирия да стане бастион на Ал Кайда, Асад е по-малкото зло. Трябва тихомълком да се намери някакъв начин да се прави бизнес с него, смята той.
Американският държавен секретар Джон Кери все още настоява, че Асад трябва да се махне. Но възгледите на Крокър печелят популярност. За Асад това е триумфът на план, който започна да следва скоро след началото на въстанието, помагайки на джихадистите да вземат надмощие в опозицията срещу него. Първият му ход беше да освободи около 1000 джихадисти и сродни с Ал Кайда субекти от затвора в рамките на така наречената амнистия. Неотдавна беше съобщено, че Джебхат ан Нусра и Ислямска държава в Ирак и Леванта се финансират, като продават петрол и газ от кладенци под свой контрол през режима. Бунтовниците също казват, че силите на режима са се концентрирали в нападенията срещу по-умерените фракции, помагайки на джихадистите.
Когато на 24 януари конференцията се пренесе в Женева (след като броят на "Икономист" бъде пратен в печатницата), делегациите на режима и опозицията ще се срещнат лице в лице под председателството на Лахдар Брахими, специалния пратеник на ООН за Сирия. Представителите на сирийското правителство вероятно нямат мандат да договорят нещо по-значимо от възможността за отваряне на няколко коридора за хуманитарна помощ и да предложат прекратяване на огъня по места, за да позволят храна и лекарства да стигнат до някои от най-съсипаните райони като трите предградия на Дамаск - Ярмук, Муадамия и Източна Гута.
В крайна сметка Асад ще излезе г-н Доброто момче. Това също има за цел да подсили имиджа на Асад като важен партньор, защото според международното право само признато правителство може да даде достъп на служители на ООН или Червения кръст. Ако бунтовниците откажат предложението на Асад, той ще ги демонизира като безчувствени за страданията на съгражданите си. Западът едва ли може да отхвърли това, което той предлага, но като работи с него, може да укрепи режима му. За това колко рисковано от морална гледна точка е да се работи с Асад напомня доклад, разпространен точно преди конференцията, с подробни фотографски и документални доказателства за систематични изтезания и убийства на около 11 хиляди от задържаните от неговия режим.
Според доклада, изготвен от трима прокурори с опит в трибуналите за Сиера Леоне и бившата Югославия, повечето от жертвите са били младежи, задържани от март 2011 година до август миналата година. Сър Дезмънд де Силва, един от авторите, нарича доказателствата като "документирани убийства в индустриален мащаб". И въпреки това засилват се надеждите на Асад, че режимът му скоро ще има работа с един по-приятелски настроен Запад.
* Известна и като б.ред. БТА
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)