Станишев: БСП не е нито на Първанов, нито моя

Лидерът на БСП и на ПЕС Сергей Станишев даде интервю за Радио К2, в което коментира последните сътресения в социалистическата партия.

Станишев отговори на въпросите на водещата Илиана Беновска и беше категоричен, че БСП не е собственост на никого, а принадлежи на хората. Соцлидерът не пропусна да критикува постъпката на Георги Първанов и Ивайло Калфин, като изрази увереност, че БСП ще излезе по-силна от този скандал. Ето и пълният текст на краткото интервю.

Илиана Беновска: Господин Станишев, казахте нещо много важно, че уставът не е важен по отношение на Георги Първанов, Румен Петков и другите членове на БСП, които се обединяват в АБВ. Можете ли да поясните какво искате да кажете, в крайна сметка последиците, които ще си понесат, цитирам ви дословно, ще бъдат ли изключване? И в действителност имате ли право да изключвате някого от тази столетна партия, чиито собственици вие не сте, нито създатели. Примерно Бойко Борисов, който е авторът на тази партия и лидер – ГЕРБ, би могъл да изключи някого, но вие сте наследили тази партия, благодаря ви!

Сергей Станишев: Много точно го казахте, че БСП не е собственост на никого, ние сме функция на доверието, което нашите членове и избиратели са ни гласували, веднъж на партийни форуми, веднъж на избори. През 2011 година бившият президент Георги Първанов, приключвайки мандата си каза – аз се връщам в БСП, тази партия е моя, ще си я взема обратно. Тогава моята позиция беше, че тази партия не е нито на Георги Първанов, нито на Сергей Станишев, нито може да се дели като акционерно дружество на сфери на влияние с проценти. За това си има конгрес, на който излиза, заявява своята платформа, визия, в честно състезание и получава или не получава резултат. Това че казах, че не уставът е най – важното не отменя факта, че уставът трябва да важи за всички. Еднакво за мен, за всеки един друг член на БСП. За мен беше важно да чуя мнението на огромна част от актива на БСП, на хората, които са изнесли на гърба си толкова кампании. Това мнение е еднозначно, много категорично, защото има силен рефлекс в партията към подобни действия, или по – скоро антирефлекс. И аз ще ви цитирам част от нещата, които водих като записки. Един председател зададе въпроса „защо”. Защо когато протестите затихнаха, Ректоратът, колкото и символична да беше окупацията му, беше освободен, защо когато от ГЕРБ се отцепват народни представители, напускат тази парламентарна група, защо когато правителството показва не само устойчивост на външен натиск, но и ефективност и резултатност в своята работа, се предприема такова действие. Той казва – да, ако целта е да се разтревожи БСП, тя е постигната. БСП беше тревожена и в предишни периоди с подобни действия. Мога да ви дам и други цитати и изказвания, когато беше изразена тревогата от многото говорене, как трябвало БСП и ГЕРБ да си подадат ръка и да управляват заедно, едва ли не и да изработват съвместни политики и визии за страната. Ние поехме ясен ангажимент пред хората преди изборите, че една от целите и ангажимент ни е да извадим ГЕРБ от властта. Затова огромна част от хората, които гласуваха за нас, гласуваха за БСП. Защото за разлика от други партии, които четири години заиграваха с ГЕРБ, ту се прегръщаха, ту се разделяха, правеха всякакви схеми, само БСП имаше ясна и последователна линия по този въпрос. И това, между другото, е може би единствената политическа разлика, която съществува между мен, като лидер на партията и немалко хора, които сега заявяват, че ще подкрепят АБВ. Аз други идейни и политически различия реални, а не изсмукани от пръстите, фалшиви и манипулативни, не чувам. Някои председатели, които са преживели паралелни кандидатури на местни и кметски избори, разказаха своите истории и те имат много ясна оценка. Между другото тези разпоредби в устава за листите и подкрепа на други кампании, са на базата на горчив опит. Защото се получава някак си много често в нашата история едни хора казват – ние сме си от БСП, но на тези избори ще играем против вас. На много места се е случвало и после се прибират в партията и продължават да дават оценки, продължават да дават акъл, все едно, че нищо не се е случило. Този опит е отразен в устава на партията. Беше казано, както знаете имаме достатъчно духовити хора в БСП, една хубава фраза, че кръстоската на гръцки кон с балканско магаре, ражда троянско муле.

Илиана Беновска: Аз много се извинявам, в бързината да бъда кратка, само искам да кажа, че една историческа фигура, Георги Първанов, прави забележки по вашата политика, на една историческа партия. Защо не ги вземете предвид и да коригирате някои от нещата, за да не се получава такова раздвоение. Затова зададох този въпрос, просто исках да бъда кратка, Вальо, от уважение към теб.

Сергей Станишев: Да поясна също така. Вчера между другото, на конференцията на моята районна организация „Възраждане” , в която участвах, един човек каза – не е важно как влизаш в историята, а как излизаш от нея. Това е поука за всеки един от нас по повод историческите фигури. За критиките, и аз и цялото ръководство сме отворени за всяка градивна критика. Между другото една от критиките, която традиционно звучи в партията, тя и сега я има, по отношение на кадровата политика. Има още много какво да се направи за нейното осъвършенстване, категорично. Само че имаме достатъчно факти, мога да кажа, това също прозвуча в изказванията на председателите, един от тях каза точно по отношение на тези критики, че през 2005 година се е кадрувало по – зле. Да, аз съм бил свидетел, онази формула 8 – 5 – 3 беше порочна и обществото даде ясна оценка на тази формула на коалиционно споразумение и взаимодействие. Защото нямахме глас, ние като партия, аз като министър – председател, по номинацията на другите политически сили. Нито можехме да кажем – този министър е добра кандидатура, онзи заместник – министър не е добра, това беше формулата, партията казва – това е кандидатът, точка. Сега е различно, именно идеята за програмен кабинет, който не е тясно партиен, който не се определя от квоти, наши, ваши, беше формулирана от мен през декември 2012 година, тя е заявена и на конгреса през пролетта на 2013 година преди изборите. Този мой политически доклад е гласуван от конгреса. Това е формулата и мога да кажа, че днес действително ние не делим министрите на партийни квоти и БСП има много по – голямо влияние и въздействие върху всеки един министър. Аз лично виждам как работи Министерски съвет отстрани, участвайки понякога и във формати, където и министри и депутати виждат, че се формира екип реален, оркестър с един диригент, който се казва Пламен Орешарски. Това трябва да е ясно и то е позитивно според мен. Когато се говори за кадруване или за компромиси аз да припомня, че през 2005 година БСП имаше 15 областни управители, сега има 22, катокандидатури, които са и от наши среди, и близки до БСП. Мога да изброявам маса примери други, водещото наистина е професионалното начало, лоялността към политиката и програмата на кабинета и аз смятам това за позитивно. А иначе със сигурност има не едно и две места, където трябва да се направи повече като съдържание на политиката и като кадрови решения. Не всичко е удачно, опитваме се да коригираме или да търсим кандидатури, които са наистина максимално добри и в диалог с правителство и с коалиционен партньор, да, не е лесна тази задача, не е лесно.