Шаманизмът – един особен магически ''специалитет''

Това е първият опит за комплексно обхващане на шаманизма, а и за определяне на неговото място в общата история на религиите.

Мирча Елиаде (1907-1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите.

Освен с „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“, Елиаде е известен на българския читател и с „Трактат по история на религиите“, „Сватба в небето“, „Митът за вечното завръщане“ и др.

Излиза ново луксозно издание на „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ (ИК „Изток-Запад“) – един от големите трудове на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде.

Множеството му трудове обхващат широк кръг от теми, свързани с нея – древноиндийска философия, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, митологично мислене в различни исторически епохи, религиозен символизъм и мистика, магия и окултизъм, шаманизъм. Именно последните са предмет на изследване в един от великите му трудове – „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“.

Шаманизмът е открит и описан от първите европейски пътешественици в различни райони на Централна и Северна Азия, а впоследствие са регистрирани и разнообразни магико-религиозни явления, подобни на него в Индонезия, Океания, Северна Америка и др. Съществуването на тези „чисто шамански форми“ обаче далеч не е абсолютното свидетелство, че магико-религиозният живот на различните народи, обитаващи конкретните райони, е съсредоточен именно върху шаманизма. Обикновено той съществува съвместно с други форми на магията и религията.

„Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ е първият труд, който обхваща шаманизма в неговата цялост. В книгата е изложена позицията на историка на религиите; като такъв, Елиаде разглежда темата, извършвайки окончателен синтез на всички отделни изследвания на шаманизма. Ученият формулира цялостното разбиране – едновременно от морфологична, историческа, психологическа гледна точка – на това сложно религиозно явление, определяйки го като „една от архаичните техники на екстаза и същевременно мистика, магия и „религия“ в широкото значение на тази дума“.

Елиаде не претендира с това си изследване да замени създадените от различните специалисти до момента монографии на тази тема. Той дори предварително признава недостатъците и несъвършенствата на своя труд, който не е насочен към учени и тесни специалисти, а към по-широк кръг от неспециалисти и хора, интересуващи се от тематиката. В една от главите на мащабното произведение самият Елиаде прави следното важно за правилното разбиране на явлението уточнение: „Шаманизмът представлява особен магически „специалитет“, чиито характеристики трябва да отделим: „укротяването на огъня“, магическия полет и пр. По тази причина, макар шаманът да е – освен всичко друго – и магьосник, не всеки магьосник може да бъде определен като шаман.“