На 1 януари гражданите на Румъния и България ще имат същото право да работят във Великобритания като останалите граждани на Европейския съюз. Познавам много хора, които са дълбоко обезпокоени от последиците, които това би могло да има за нашата страна. Споделям тяхното безпокойство, пише британският премиер Дейвид Камерън в лондонския в. "Файненшъл таймс" от 27 ноември.
След падането на Берлинската стена, Великобритания винаги се е застъпвала за приобщаването към НАТО и ЕС на народите, които линееха зад Желязната завеса. Това е важно за техния напредък и сигурност - както и за нашия. Великобритания освен това винаги е била един от най-силните привърженици на единния пазар. В наш интерес е той да расте, а нашите граждани да имат възможност да работят в други европейски страни.
Но нещо се обърка. От 2004 г. насам станахме свидетели на най-голямата миграция в Европа извън военно време. В случая на Великобритания 1 милион души от Централна и Източна Европа вече живеят тук. Какви изводи можем да направим? Един от изводите засяга преходния контрол. През 2004 г. лейбъристкото правителство реши Обединеното кралство да не прилага никакви преходни правила за контрол по отношение на новите държави членки на ЕС. Те имаха право да наложат седемгодишна забрана, преди новите европейски граждани да могат да идват и да работят тук, но - почти единствени в Европа - лейбъристите се отказаха от това право. Това беше монументална грешка.
Друг извод е за неравенството в доходите. Не е изненадващо, че с доход на човек равен на около половината от средния за ЕС в присъединяващите се страни толкова много хора избраха да дойдат тук. Въпреки това, когато Румъния и България влязоха в ЕС, лейбъристите не си бяха извадили поука. Тогава беше моментът да се повдигнат трудните въпроси за това кога да бъде разрешено на новодошлите в ЕС да се възползват от пълния взаимен достъп до пазарите на труда - но лейбъристкото правителство пренебрегна тези въпроси. Поради тази причина сегашното правителство удължи срока на преходния контрол за България и Румъния от пет на максималните седем години.
Друг важен извод беше, че провалите в имиграционната политика бяха тясно свързани с благосъстоянието и образованието. Ако не си струва да ходиш на работа, или ако британските граждани нямат необходимите умения, се създава огромна ниша на нашия трудов пазар, която се запълва от хора от други държави. Не можем да обвиняваме хората за това, че искат да дойдат тук и да работят усърдно. Но истинският отговор е в обучението на нашите собствени граждани, така че те да заемат тези работни места. Това прави сегашното правителство: предоставя рекордни бройки за професионално обучение, изисква дисциплина в училищата и изгражда социална система, която насърчава ходенето на работа.
Но, разбира се, хората се интересуват най-вече какви действия предприемаме сега. Променяме правилата, така че никой да не може да дойде в тази страна и да очаква да получи незабавно нашите трудови придобивки: ние няма да плащаме такива през първите три месеца. Ако след три месеца един гражданин на ЕС се нуждае от помощи, вече няма да ги изплащаме за неограничено време. Те ще имат право на помощи за максимум шест месеца, освен ако не докажат, че имат реалистична перспектива да намерят работа.
Затягаме също така проверките, през които ще трябва да минат мигрантите, желаещи да получават помощи. Те ще включват нов минимален праг на доходите. Ако мигрантите не минат тази проверка, ще прекратим достъпа до някои помощи като например компенсациите за нисък доход. Новодошлите граждани на ЕС, които търсят работа, няма да имат право на помощи за жилище. Ако хората не са тук, за да работят - ако просят или стават бездомници - ще бъдат изпращани обратно в страните си. Ще им бъде забранено да се връщат във Великобритания за 12 месеца, освен ако не докажат, че имат основателна причина да дойдат тук като например започване на работа. Ще вземем мерки и срещу тези, които наемат хора срещу по-малка от минималната заплата. Те ще бъдат санкционирани с глоба до 20 000 паунда за всеки работник с по-ниско заплащане - това е над четири пъти от размера на сегашната глоба.
Великобритания не е сама в предприемането на такива стъпки. Други държави като например Холандия вече прилагат тримесечното изискване на пребиваване, преди да дадат достъп до придобивки като например помощ за търсене на работа. Това е всичко, което можем законно да направим в рамките на ограниченията на договорите, подписани от лейбъристите. Но, накрая, нека да обясня как моята партия планира да предотврати такива проблеми в бъдеще.
Днешният Европейски съюз е много различен от ЕС преди 30 години. Трябва да приемем факта, че свободното движение се е превърнало в стимул за преселване на огромни маси от хора, предизвикано от разликата в доходите. Това означава извличане на талант от страни, които имат нужда да задържат най-добрите си хора и създава напрежения в отделни общности. Време е за нова уредба, която да признае, че свободното движение е централен принцип на ЕС, но не и принцип, който може да бъде напълно безусловен. Ние не сме единствената страна, която възприема свободното движение като право, което трябва да бъде обосновано: вътрешните министри на Австрия, Германия и Холандия също са заявявали това пред Европейската комисия.
Като част от нашия план за реформиране на ЕС Великобритания ще работи заедно с други страни за поставянето на концепцията за свободното движение обратно върху една по-разумна основа. Същото трябва да направим и със социалните придобивки. Например, свободното движение не може да се използва за изнасяне на детски надбавки - искам да разгледаме и този въпрос с нашите европейски партньори.
Приемането на нови страни, за да им се осигури мир и напредък, остава едно от най-силните предимства на ЕС. Ще минат години, може би десетилетие, преди присъединяването на нова страна. Това не може да стане на същата законодателна основа, както в миналото. Трябва да изработим нови правила, които да забавят пълния взаимен достъп до трудовите пазари, докато не се уверим, че това няма да предизвика масова миграция.
Има много начини да постигнем това. Един от тях би бил да изискваме новата страна да достигне определено ниво на доходи или на БВП на човек от населението, преди да й бъде разрешено да се възползва от пълната свобода на движение. На отделни страни може да бъде разрешено да наложат ограничения, ако притокът на хора от ЕС при тях достигне определена бройка в рамките на една година.
ЕС се нуждае от промяна, ако иска да си върне доверието на хората. Очаквам с нетърпение да работя заедно с други страни, които също искат реформа - и искат да поставят въпроса за нашето бъдеще в Европа на референдум. Ако бъда министър-председател и след следващите избори, гражданите на Великобритания ще получат възможност да се произнесат.
*Авторът е министър-председател на Великобритания.
/Елица Златева/
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)