Излезе неиздаван труд на проф. Любомир Милетич

Излезе неиздаван на български език до момента труд на изтъкнатия филолог и обществен деятел в следосвобожденска България проф. д-р Любомир Милетич.

„Родопските говори в българския език“ (ИК „Изток-Запад“) излиза за първи път на немски език във Виена през 1912 г. и е най-всеобхватният научен проект, разглеждащ тези говори и до днес.

Любомир Милетич (1863-1937) е един от най-видните български учени филолози и обществени деятели в следосвобожденска България. Роден в Щип (Македония), Милетич завършва класическата гимназия в Загреб, където му отпускат държавна стипендия, за да следва славянска филология и да се подготви за учител. През 1888 г., с откриването на Висшето училище (СУ „Св. Климент Охридски“), Милетич е избран за професор и ръководител на Катедрата по славянско езикознание и етнография, и междувременно получава титлата „доктор по философия и славянска филология“ от Загребския университет, за своето изследване върху определителния член в българския език. В СУ Милетич преподава старобългарска граматика, история на българския език, сравнителна граматика на славянските езици и българска диалектология, а през 1895 г. създава славянския семинар (по-късно Институт по славянска филология). Години наред Милетич редактира и издава седем тома на „Известия на Семинара по славянска филология“, в които се публикуват най-добрите студентски изследвания по диалектология. През 1902 г. езиковедът е избран за декан на Историко-филологическия факултет. Милетич е и основател на Македонския научен институт в София. Сред най-задълбочените му научни изследвания са публикуваните в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, който излиза за първи път през 1889 г. През 1898 г. Милетич става редовен член и на Българската академия на науките, а от 1926 г. до сетния си час е неин председател.

Посветил живота си на България, проф. Милетич е оставил огромно научно наследство – редица трудове на тема български език, етнография, фолклор, история. Някои от тях и до днес остават единствените цялостни проучвания в съответната област. Статиите, студиите и монографиите на Милетич върху териториалните говори са основополагащи и имат висока научна стойност – след появата си те формират облика на българската диалектология за години напред. Сред големите му приноси в тази сфера е и изследването на родопските говори. Изданието „Родопските говори в българския език“, излязло за първи път през 1912 г. във Виена под името „Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache“, е най-всеобхватният научен труд, разглеждащ тези говори и до днес. Преводът на изследването от немски на български език е направен от Енчо Тилев през 2012 г. – сто години след излизането му в Австрия, и се появява през 2013 г., по повод 150-годишнината от рождението на проф. Милетич.

Книгата съдържа събиран на място богат езиков материал, който е обработен и систематизиран впоследствие. Авторът Милетич дори изброява посетените от него места по време на проучването – Чепино и Рупчос, Пещера, Батак, селата Лилково, Широка лъка, Дедово, Орехово, колибите Гела и Стойките и др. Разнообразни са причините, поради които Милетич е възпрепятстван да завърши бързо труда си. Едва през 1912 г. книгата излиза от печат и бързо става популярна в научните среди. „Родопските говори в българския език“ се приема за класически труд в областта на българската диалектология до ден днешен. Българското издание съдържа и предговор от проф. д-р Тодор Бояджиев.