Руски учени: Всяко живо същество излъчва радиация при смъртта си

Ако се намираме до умиращо или току-що починало живо същество, все едно сме в зоната на действие на ядрен реактор, твърдят руски учени. До това изумително откритие те стигнали след провеждането на медико-биологичен експеримент, чийто ефект излиза далеч извън рамките на естествените науки, пише "Свежо.нет".

Опитът бил направен със заек, на който били прекъснати шийните прешлени. Около животинката били наредени няколко стъкленици с индикационна течност. Трупът на зайчето бил оставен в помещението за половин час. Стъклениците постепенно започнали да порозовяват, течността станала червена, а тридесет минути след смъртта на заека, в някои от стъклениците била обагрена в цвят бордо, граничещо с черно.

Интересни били и промените, настъпили в цвета на течността в стъклениците, в зависимост от разположението им до отделните части на тялото на заека.

В бордо до черно били обагрени стъклениците, разположени по протежение на линията на гръбнака - пред главата и опашката. Малко по-наляво и надясно от това място течността била по-светла - до предните лапи била бледорозова, а отстрани на тялото се запазила в нормалния си прозрачножълт цвят.

Степента на почервеняване на индикатора показва броя на протоните, поразили стъкленицата, обясняват учените. От това следва, че най-мощното протонно излъчване от умрялото тяло идва от средата на челото и опашната кост. Многократните измервания, показали, че ядрено-енергийната активност на заешкия мозък спира тридесет минути след настъпването на смъртта.

По-дребните живи същества облъчват околното пространство за по-кратко време. Следователно смъртта е разтеглен във времето процес, а умиращият мозък е подобен на ядрен реактор, категорични са експертите. Изследователите признават, че по време на други експерименти не са убивали животните, а само са въздействали върху гръбначния им мозък. Силният стрес, преживян от животинките, също се е проявявял като излъчване на протони.

То обаче не е било с толкова голяма интензивност ипродължителност. От това могат да се направят два извода: Първо, по принцип между смъртта и стреса няма качествена разлика. Второ, тежките изпитания, свързани със силни болки, по всяка вероятност приближават живия организъм към смъртта, тъй като запасът от протони в ограничения като маса мозък също е ограничен.

И още един извод: не съществува лека смърт. Заек, умрял от свръхдоза луминал, излъчва протони по същия начин, както и обезглавен заек.

Очевидно е, че емпиричният фолклорен опит на отделните народи е включвал знания, придобити хиляди години по-късно в научни лаборатории. Сред обичаите на жителите на различните страни фигурира например поверие да не се стои край главата на умиращия, както и да се остави само тялото, което спира да дава признаци на живот.

Експериментът на руските учени позволява да се изработи универсален критерий за констатиране на смъртта. По всяка вероятност индикаторът на радиоактивността може обективно и достоверно да регистрира смъртта на човека, като освобождава лекаря от тежки съмнения, които го обземат понякога, докато слуша сърцето и проверява зениците на очите.

Променя се и виждането за опасността на някои професии. Ясно е, че хирурзите, медицинските сестри, както и болногледачите, които се намират край тежкоболни хора, са изложени на много силно облъчване.

Експертите изследвали и работници в кланица. Оказало се, че всички пият прекалено много. А е известно, че водката отчасти спомага за извеждането на радионуклеидите от организма. Средната продължителност на живота при тези хора била твърде ниска. Много често причината за смъртта при тях била рак на кръвта.