Плевнелиев: Трябва да се стимулира връзката между образование, наука и бизнес

"Развитието на секторите с висока добавена стойност се превръща в стратегическо решение за всяка една от държавите. Без сектори с висока добавена стойност няма просперитет и устойчив растеж на икономиката".

Това каза президентът Росен Плевнелиев на конференцията "Наука, иновации и предприемачество - 110 години след рождението на Джон Атанасов". Форумът е по повод на 110-та годишнина от рождението на изобретателя от български произход Джон Атанасов. По пътя на добавената стойност България се гордее със своята индустрия и клъстер в информационните и комуникационните технологии, каза президентът Плевнелиев и допълни, че това е сектор, в който страната ни притежава всички предпоставки за развитие и дългосрочен просперитет. Като пример за това той изтъкна наличието на квалифицирани кадри - около 3500 студенти получават степен в науките, свързани с информационните и комуникационните технологии от български университети всяка година, а от 2001 г. броят им се се удвоил. Професията на инженера е една от професиите в България, където безработни няма, същевременно нуждите са двойно и тройно по-големи и се надявам с адекватни политики на държавно ниво това да бъде адресирано, посочи Плевнелиев.

Той изтъкна още наличието на добра инфраструктура в сектора. Според годишно изследване на Сиско София е на 11-то място в света по качество на интернет връзката и на шесто място в Европа, страната ни обаче е на първо място в света по цена на интернет услугата - 0,41 евроцента за мегабит на секунда. Президентът отбеляза и силните ни традиции в научната и развойната дейност - български клонове на много световни компании работят в България и разработват софтуер и други високоефективни продукти. Информационните и комуникационните технологии са един от седемте най-силни клъстера в българската икономика със създадени в последните години в сектора над 30 000 работни места, изтъкна президентът.

Президентът Плевнелиев изрази очакване да се намерят подходящите форми за задълбочаване на сътрудничеството между бизнеса и научните и изследователските институти - чрез клъстерни политики, изграждане на съвременни изследователски центрове и привличане на иновативно мислещи специалисти, да се ангажират младите българи с тази кауза и да се стимулира успешното взаимодействие между образование, наука и бизнес.