Специалистите твърдят, че за първи път са открили на практика макар и остатъчни следи от Големия взрив, случил се преди почти 13,8 млрд. години, пише inews.bg.
Следи от космическа реликтова радиация, останала от времената на Големия взрив, родил нашата Вселена, заснеха европейски учени с телескопа, който работи на Южния полюс (South Pole Telescope) и с космическия апарат "Хершел".
Според изследователите слабият радиационен сигнал е открит по същия начин, както се откриват далечни галактики, когато тяхната светлина се привлича от гравитацията на близките до нас галактики и подобно на слънчево зайче се отразяват от тях и идват до Земята.
В случая с микровълновия фон излъчването било уловено след отразяването му от галактичен куп. В Европейската космическа агенция твърдят, че ако говорим на технически език, то радиационният фон е открит благодарение на мощната гравитация на галактичния куп. Силата на привличането на купа е придърпала към себе си радиационния фон и го е отразила към нашата планета.
Както поясняват астрономите, изследването на първичното реликтово космическо лъчение може много да разкаже за първите фази на "набухването" на Вселената, а също за особеностите на нейната гравитация в първите моменти от живота й. В миналото се смяташе, че такова откритие ще направи космическият телескоп "Планк".
Реликтовата радиация от Големия взрив, или т.нар. космически микровълнов фон, е формирана, когато нашата Вселена е била още бебе, а възрастта и не е превишавала 380 000 години. Днес, след почти 13,8 млрд. години, ние виждаме този фон като небесна сфера, запълнена с радиовълни с особена честота, чиято температура е само с 2,7 градуса над абсолютната нула.
Едва забележими колебания в температурата сочат колебанията по време на взрива на Вселената и свързват картината, която виждаме сега, с галактиките и звездите в ранната Вселена. Напомняме, че този фон е открит с помощта на температурната карта на небесната сфера, получена от телескопа "Планк".
)