Структурни реформи и структурно адаптиране на икономиките е начинът за излизане от кризата в Европа, заяви министър-председателят Пламен Орешарски след участието си в Годишната среща на новите шампиони в гр. Далиен, съобщиха от правителствената информационна служба.
„Винаги съм считал, че стабилната фискална позиция е добра предпоставка, но само тя не е достатъчна, както видяхме и от нашия собствен опит”, отбеляза премиерът. Орешарски подчерта, че е останал впечатлен от големия интерес към дискусията за Европа, в която той участва заедно с министър-председателите на Малта и на Финландия. Като акценти в нея се откроиха темите за взаимоотношенията между Китай и Европа, а също така беше коментирана и речта на китайския премиер Ли Къцян по време на откриването предишния ден.
„Неговата реч беше изпълнена с много силни послания – за необходимостта от дългосрочни, а не конюнктурни решения, за свободната търговия ”, отбеляза министър-председателят Пламен Орешарски. За Европейския съюз премиерът каза, че според него 28-те държави имат бъдеще чрез засилване на координиращите функции на центъра.
По отношение на България премиерът заяви, че монетарната и фискалната политика е била и продължава да бъде важна. „Тя пази доходите на гражданите от обезценяване. Това обаче не е достатъчно. Видяхме как пета година страната е в рецесия и относителната ни фискална стабилност не помага, за да излезем по-бързо от кризата. Очевидно е, че трябва да търсим стимулаторите на растежа. Много бих се радвал, ако успеем – и към това са насочени нашите усилия – да ориентираме повече икономиката ни към експорт. Считам, че това е най-верният път”, каза Орешарски. По думите му, вътрешното търсене също е стимулатор на икономическата активност, но според него е по-важно да успеем да произвеждаме повече и да изнасяме, тоест да има експортно ориентирания растеж.
В рамките на участието си в дискусията за Европа премиерът Орешарски също акцентира върху отношенията между устойчивото икономическо развитие и фискалната политика. Той напомни, че във всички периоди на криза след 2000 г. в Европа доминира препоръката за фискална рестрикция като ключов фактор за дългосрочна конкурентноспособност и създаване на устойчиво икономическо развитие.
„Това е вярно, но от българския опит имаме интересни поуки. В добрите времена преди кризата България водеше много разумна фискална политика със стриктни банкови регулации, силен банков надзор, бюджетни излишъци между 2-3% от БВП всяка година, консолидиран фискален резерв, изплащан държавен дълг”, напомни Орешарски по време на дискусията. Той отбеляза, че тази относително консервативна политика продължи и в период на криза.
„Фискалните параметри в моята страна са отлични, бюджетният дефицит е между 1 и 2 процента, последните години нивото на дълга е около 16% от БВП, банковата система е стабилна. Въпреки това обаче икономиката не действа добре, защото структурните реформи бяха забавени. Виждането ми преди кризата беше, че стабилната фискална позиция е важна в дългосрочен хоризонт. Сега за мен по-важни са структурните мерки. Монетарната и фискалната стабилност се явяват втори фактор”, каза министър-председателят.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)