За 20 години надеждите за мир от Осло се изпариха

"Взаимното признаване, което съществува между Израел и ООП, е останало непокътнато", уверява той въпреки всичко в статия, публикувана във в. "Аарец".

"Днес Израел и палестинците координират операциите си във всички области и особено в областта на сигурността, това е голямата промяна, внесена от споразуменията в Осло".

Палестинският преговарящ Набил Шаат също иска кардинална промяна на метода, макар че признава на Осло заслугата за "творческия подход".

Палестинците не искат повече да чуват за поетапни споразумения от типа на Осло. "Нищо да не се отлага за бъдещето, да няма повече работни споразумения, научихме си урока", категоричен е Набил Шаат.

Преди 20 години по време на историческото ръкостискане между Ицхак Рабин и Ясер Арафат на моравата пред Белия дом мирът изглеждаше близък. Но надеждата, породена от споразуменията в Осло, се изпари и остави объркани палестинците, които все още чакат собствена държава, предаде БТА.

Процесът, започнат с подписването на Декларацията за принципите на 13 септември 1993 г. в присъствието на тогавашния израелския премиер и на ръководителя на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - и двамата вече ги няма, забуксува заради продължаването на израелската колонизация и насилието от двете страни.

Поетапно, започвайки с автономия на Газа и Ерихон през 1994 г. под ръководството на зараждащата се Палестинска автономия, той трябваше да доведе до разрешаването на един от най-старите конфликти на света преди края на десетилетието. В момента над две трети от израелците и палестинците (68 на сто и 69 на сто) смятат за малки или никакви шансовете за създаване на палестинска държава до Израел в рамките на 5 години, показва проучване от месец юни.

"Фактът, че 20 години след подписването на споразуменията от Осло се намираме пред скеле вместо пред завършена структура, е разочароващ", признава бившият израелски министър Йоси Бейлин, един от авторите на споразуменията, който предупреждава за риска от разпадане на Палестинската автономна власт, ако "през следващите месеци всички опити за постигане на споразумение се провалят".

Палестинците дават по-мрачна равносметка. "Ние издействахме връщането на палестинското ръководство в палестинските територии, както и на повече от 300 хиляди семейства, и изграждането на палестински институции и административна система", резюмира Ханан Ашрауи, член на Изпълнителния комитет на ООП. "Но загубихме много като земи, ресурси и възможности, а Израел ни наложи инфраструктура и ни раздели в анклави, изолирани от колонии", оплака се тя.

Вече няма работно споразумение Хасан Абду, политолог от Газа, управлявана от 2007 г. от палестинското ислямистко движение Хамас, припомня, че "Осло беше работно споразумение. Палестинската автономия беше смятана за временен етап по пътя към държавност. Но окупацията постави това отново под въпрос". Аналитикът Хани ал Масри от Западния бряг, чиито автономни територии се управляват от палестинската армия, е още по-краен.

"Двадесет години след споразуменията от Осло е ясно, че преговорите не са довели до нищо. Окупацията се задълбочи, колониите се разпростряха. А най-лошото е, че палестинската страна се върна към преговори под същата форма и същия метод", казва той, като визира подновяването на преговорите през август под егидата на САЩ. Йоси Бейлин подкрепя по-голямо участие на "трета страна (американците или европейците)", изтъквайки, че "когато ръководителите на двете страни смятат статуквото за поносимо, е необходима трета страна, за да ги върне към реалността".

"Когато Осло започна, имаше добър шанс за успех, с два силни лагера за мир, палестинския и израелския, и двама ръководители, решени да го накарат да проработи", подчертава той. "Фундаменталният проблем на мира от Осло е, че не беше приложен, освен много избирателно".

Заради "неравновесието на силите, което прави споразуменията неприложими", този ветеран на мирния процес иска "участие на международната общност с ангажимент да следи за спазване на споразуменията и да взема мерки в случай на нарушаването им от някоя от страните, никаква безнаказаност повече на Израел и като последица - ограничаващ арбитраж".