Когато президентът Доналд Тръмп започна война срещу Иран през февруари, той рискува да се отчужди от своята електорална база, която в продължение на десетилетие беше изграждана върху принципите на ненамеса. Сега, в опита си да изтегли Съединените щати от един изключително непопулярен конфликт, става все по-ясно, че може да разгневи друга част от своите поддръжници – външнополитическите „ястреби“, с които изненадващо се озова в един лагер.
Трудно е да се правят окончателни заключения, докато текстът на споразумението не бъде публикуван. В този момент обаче Тръмп е изправен пред изключително трудна политическа задача, която оставя малцина доволни.
Въпреки че липсват конкретни детайли за съдържанието на меморандума за разбирателство с Иран, същите тези „ястреби“ открито изразяват притеснения, че Тръмп е направил твърде много отстъпки в стремежа си да прекрати войната. Те не крият и страха си, че той може да се съгласи на ядрена сделка, подобна на тази от 2015 г., сключена от администрацията на Барак Обама, която те, както и самият Тръмп, години наред определяха като твърде слаба.
Подобни реакции последваха и след като Тръмп обяви прибързано сключено примирие в началото на април, а след това и в края на май, когато започнаха да се очертават контурите на евентуално споразумение. Критиките обаче се засилват, тъй като първоначалната договорка изглежда все по-стабилна.
Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм предизвика вълна от реакции в неделя с публикация в платформата „X“, която звучеше доста пасивно-агресивно, предаде Cи Ен Ен. Макар да похвали усилията за постигане на първоначална сделка, той заяви, че е „донякъде загрижен“, тъй като иранската версия за детайлите не съвпада с тази на администрацията на Тръмп.
Греъм подчерта също, че Конгресът (парламентът) трябва да гласува по подобно споразумение. Може би най-интересното обаче беше посланието му, че е „наложително архитектът на сделката, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и неговите партньори в преговорите, да бъдат включени в представянето на окончателното споразумение пред Конгреса“.
Марк Левин, водещ във Фокс нюз, също е сред видните поддръжници на войната. В неделя той разкритикува Тръмп, след като президентът осъди Израел за нападението срещу „Хизбула“ в Ливан по време на мирните преговори. Оттогава той многократно е задавал публично въпроса защо администрацията не публикува текста на споразумението.
„От дни питам, защо ние, народът, не можем да видим проклетия меморандум? Честно казано, никога не съм виждал нещо подобно. Ако това е добър резултат за мира, тогава го публикувайте“, заяви той. Левин повтори същото послание и вчера, преди да влезе в словесен сблъсък с политически съветник на Тръмп, който го обвини, че подкопава президента.
Редакторите на консервативното издание "Нешънъл ревю" също изразиха любопитство защо детайлите все още не са оповестени. Те нарекоха „обезкуражаващо“ това, че Тръмп е сигнализирал, че на Иран може да бъде позволено да обогатява уран за неядрени цели. Критикуваха и ранните индикации, че споразумението няма да ограничи иранската програма за балистични ракети.
Бившият държавен секретар Майк Помпео, друг критик на мирните преговори, беше малко по-сдържан, но все пак предпазлив. „Ще се моля всяко решение да запази направените жертви и да гарантира интересите на американския народ“, написа той в „X“.
Други обаче изразиха сериозна загриженост от появяващите се нови детайли. След като Ванс предположи, че иранските лидери са изразили съжаление за 47-годишната враждебност към САЩ, консервативният коментатор Ерик Ериксън отговори с акронима „FFS“ (for f*ck's sake).
Подобна беше и реакцията на Марк Тийсен, бивш съветник на предизента Джордж У. Буш (2001 – 2009 г.) Той предупреди по Фокснюз, че новата рамка на споразумението силно напомня на тази на Обама. „Притеснен съм и искам да видя детайлите на сделката, но съм предпазлив“, каза Тийсен.
След като Ванс каза, че Иран може да получи достъп до фонд за възстановяване на стойност 300 милиарда долара, макар и без американско финансиране, Тийсен нарече това „катастрофа“. Той го сравни с „предлагане на План „Маршал“ за възстановяване на Германия, докато нацистите са все още на власт“.
Ако в десните политически среди се наложи тезата, че той просто е възстановил ядреното споразумение на Обама, прекратено преди близо десетилетие, настоящият конфликт рискува да се превърне в значително по-голямо политическо предизвикателство за него, отколкото е в момента.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)