Промените в Закона за вероизповеданията може и да се "забравят"

Управляващите може и да "забравят" за поправките в Закона за вероизповеданията, които предвиждат религиозните общности да придобият собственост върху всички имоти, строени с религиозна цел, съобщава "Дневник"

Докато в ДПС подкрепят поправките и прехвърлят към основния им вносител - председателя на парламента Михаил Миков, въпросите кога и в какъв вид ще се гледат те от Народното събрание, в БСП мненията са разделени между това проектът да бъде оттеглен или текстовете, които можели да доведат до "превратно" прилагане на закона, да бъдат поправени между първото и второто четене.

Изненадващо за новото мнозинство един от спешните законопроекти се оказа поправка в Закона за вероизповеданията, която би следвало да улесни деноминациите при получаването на нотариални актове за действащите им храмове и плащането на съответните такси за тях. Тя бързо беше внесена за обсъждане в парламентарните комисии, а намерението на основния вносител - председателя на парламента Михаил Миков, беше промените да минат на първо четене преди лятната ваканция на депутатите и през август текстовете да се доработят за второто четене.

Парламентарната комисия по култура и медии обаче се оказа препъникамък и възникнаха спорове за храмовете, които са паметници на културата - кой е по-добър стопанин между държавата и религиозните общности, кое вероизповедание ще има право на собственост върху храмове, които сега са музеи, в миналото са били джамии, преди това църкви, а са възникнали като тракийски светилища и т.н.

Вносителите обещаха за второ четене да помислят за регистър, в който да бъдат извадени всички храмове, обявени за културна ценност по Закона за културното наследство, и те да останат публична държавна или публична общинска собственост. Макар че и сега Българската православна църква и Главното мюфтийство стопанисват редица паметници на културата като Рилския манастир, църквата "Света София", Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия в Пловдив и пр.

Внасянето и обсъждането на промените в закона съвпадна обаче с публичното обявяване на решение на Софийския градски съд от юни тази година, с което признава Главното мюфтийство за правоприемник на около 1500 вакъфски имота. По същото време за празника Рамазан Байрам в България дойде и вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг, който отговаря за мюсюлманските общности извън Турция, а Анадолската информационна агенция обобщи след визитата, че по време на обиколката си у нас той обърнал специално внимание на архитектурните паметници от отоманската ера, като подробно се запознал с правния статут върху собствеността им и изразил желанието на турската страна да се заеме с тяхното реставриране.

Появиха се информации, че Турция иска да си върне вакъфски имоти, а по-късно турското посолство отрече да има каквито и да е претенции към недвижими имоти в България. Това обаче беше мотив на зам.-председателя на парламентарната група на "Атака" Павел Шопов, който пламенно защитаваше промените в Закона за вероизповеданията, да обяви, че оттегля подписа си като вносител на поправките, защото бил подведен, че внесените текстове ще бъдат редактирани, понеже в сегашния си вид давали възможност за спекулации с имоти на мюфтийството.

"Атака" с голяма тревога отбелязва претенциите на Главното мюфтийство за усвояване на имоти и издигане на джамии в исконни християнски центрове и населени места, където няма мюсюлмани. "Атака" категорично е против проектите за възстановяване на джамии в Кюстендил, Стара Загора и други градове на България на места, които са културноисторически паметници", се посочва още в съобщението.

По-късно подписа си оттегли и Васил Антонов от БСП, според когото има опасност добрите намерения, записани в закона, да попаднат в недобросъвестни ръце.