Психолог: Самоубийците избират метрото като наказание

Хората, които посягат самоубийството, просто отказват повече да чакат или да търсят решение. Чувството на безнадеждност е водещо при едно такова отчаяно решение. Не всички, които говорят или правят опити за самоубийства, искат да умрат. Често това е зов за помощ. Това обясни пред “Телеграф” психологът Мария Рачева.

Тя каза, че за специалистите в България вече е много трудно да предотвратят опитите. Причината е, че се изпуска времето за превенция. “Особено когато става дума за социалните проблеми, капсулацията на отчаяния човек го прави немощен. Затова в тези случаи е най-важното човекът, забил поглед в себе си, да намери подкрепа”, допълни тя.

По повод зачестилите случаи на хвърлили се под метрото хора Рачева обясни, че по принцип влакът е често избиран начин за слагане на край на живота. “Самоубийците вероятно търсят сигурен резултат и бърз, затова и предпочитат тези места”, посочи психологът.

“Другата причина да го направят там е това, че до последния момент остава надеждата, че някой може да улови блуждаещия им поглед или да спре ръката, която посяга към фаталния момент. Наред с това, изборът на обществено място може да се приеме и като присъда, наказание”, допълни тя.

Според нея, въпреки че хората, желаещи да умрат, се подготвят незабелязано за самоубийството им, близките им все пак могат да видят знаците, ако се вгледат по-внимателно. “Могат да си спомнят за известна трескавост в желанието на самоубиеца да приключи някои свои дела, както лични, така и професионални, да проведе финални разговори или пише завещание, например”, уточни тя. Типичен знак за такова състояние е меланхолията.

Рачева обясни, че в празничните и неделните дни склонните към самоубийство много по-често се решавта да го правят. Обикновено депресивните състояния през продължителните почивни дни се обострят.