Не оспорвам правото на президента да сезира Конституционния съд, но е редно това да става с екзактни юридически мотиви. Едно е да си президент на фирма, друго – президент на държава. Това се посочва в позиция на председателя на Комисията по правни въпроси Христо Бисеров по повод намерението на държавния глава Росен Плевнелиев да сезира Конституционния съд за промените в Закона за СРС.
В отворено писмо на Бисеров до президента се казва:
Не оспорвам правото на президента да сезира Конституционния съд, но е редно това да става с екзактни юридически мотиви. Едно е да си президент на фирма, друго – президент на държава”.
„От вчерашното Ви съобщение, г-н президент, научавам, че изразявате съжаление, че дебатът по наложеното от Вас вето показал „степента на политическа конфронтация” и че мнозинството в НС не счело „за необходимо да изложи аргументи по същество”.
В тази връзка си позволявам да отбележа, че на Вашите 6 страници мотиви към ветото Правната комисия отговори със скромните 5 страници само юридически мотиви. Политическият привкус на конфронтация се появи едва в пленарна зала, когато в дебатите се включиха и депутатите от Вашата партия ГЕРБ. Искам да попитам, г-н Президент, дали същите ваши експерти ще Ви подготвят и мотивите до Конституционни съд?
Ще си позволя да припомня само два абзаца от становището на Правната комисия:
„- най-озадачаваща от юридическа гледна точка, според народните представили от Комисията по правни въпроси, е тезата, изразена в мотивите на Указа, че „конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него”. Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдената власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол.
- народните представители изразиха неразбиране защо се атакува целия текст на новия чл.34з, при положение, че неговата алинея 2 възпроизвежда буквално чл.80 от Конституцията. Едва ли идеята на авторите на мотивите на Указа е била да се оспори конституционна норма поради противоречие със самата нея. Дори и да не беше включена в този закон, по силата на прякото действие на конституционните норми, задължението за явяване пред парламентарна комисия на длъжностните лица възниква винаги, при отправена покана към тях”.
Отново да попитам, тези текстове ще бъдат ли включени и в мотивите пред Конституционния съд? Припомням Ви, че в обсъждането на закона активно участваха представители на всички органи на съдебната система и на изпълнителната власт, като никой не постави под съмнение коректността на текстовете, които атакувахте.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)