42-то Народно събрание (НС) започна работа при безпрецедентна обстановка - на натиск и много високи обществени очаквания. Въпреки това за първата сесия парламентът успя да приеме редица закони, свързани пряко с живота на обикновения човек. Това каза на пресконференция председателят на Народното събрание Михаил Миков, на която отчете първите два месеца от работата на парламента.
В отговор на въпрос "Вие няма ли да ваканцувате?", Миков каза: "Все още не съм в почивка. Аз си почивам, като се срещам с вас", с което приключи и пресконференцията.
"Част от тези закони бяха обещани още през февруари на Консултативния съвет за национална сигурност. Оказа се, че намалението на цената на тока е възможно. Не бива да забравяме и увеличението на помощите за деца и онези мерки за корпоративното подоходно облагане, свързани с младежката безработица - възможността да се отпускат стипендии и те да се приспадат от облагаемата печалба", добави той.
По думите му за разлика от предишното Народно събрание, през тази сесия парламентарният контрол е бил доста по-засилен. Миков заяви, че след ваканцията ще бъде увеличен експертният състав на администрацията на парламента. "Необходимо е да се възстанови дейността на Съвета по законодателство, където ще бъдат поканени експерти по теория и практика, както и стажантската програма на парламента. Ще бъде изградено и звено, което да извършва мониторинг върху приемането законодателство. Есента ще започнем с изключително динамична законодателна програма. Поне 12 са законопроектите, които кабинетът ще разгледа през месец август и те ще бъдат внесени в НС. Смятам, че най-важен е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Срещу него сигурно ще има определена съпротива. Ситуацията обаче, в която само големите играчи вземат поръчки, трябва да бъде променена и в тях да бъде включен малкият и среден бизнес. През есента ще има и усилена работа по държавния бюджет за следващата година", посочи председателят на Народното събрание.
"Надявам се, че и през следващата сесия министър-председателят и министрите регулярно ще се отчитат пред парламента. Обществото има нужда от това", посочи Миков. Той заяви, че не се притеснява от евентуалното отсъствие на парламентарни групи от пленарна зала след ваканцията. "Притеснението не трябва да е присъщо на политиците. Смятам, че ще има отговорно отношение от страна на всички политически партии в НС, включително от ГЕРБ. Всяка партия и всеки народен представител, който участва в изборите, носи своята отговорност и не може да избяга от нея. Смятам, че всеки ще оцени тази отговорност и ще участва в работата на парламента, за да отговори на очакванията на тези хора, които са гласували за него", заяви председателят на парламента.
"Натиск заради самия натиск не може да бъде повод за отказ от мандат. Натиск за наболели проблеми, трупани с години, за социални проблеми - такъв обществен натиск е здравословен. Иначе априори поставяне на въпроса "Докога ще издържите?", мисля че не е сериозен в условията на демократично общество. Когато остракизмът надделява във вземането на решения, това значи, че сме твърде далеч от съвременната демокрация. Ние имаме своите кадрови грешки, но това не означава, че не трябва да има промени в администрацията, за да работи тя по-добре. Ние не се страхуваме от предсрочни избори. Само че след тях някой да не е пак недоволен", посочи още Михаил Миков в коментар на продължаващите над 50 дена протести срещу кабинета "Орешарски".
Той бе категоричен, че ако Росен Плевнелиев наложи вето върху актуализацията на бюджета, това би бил "един безпрецедентен акт от страна на президента" и ще доведе до забавяне на изпълнението на политиките на правителството. По думите му това би означавало, че държавният глава търси директен сблъсък с изпълнителната власт. Миков обясни, че въпросите, свързани с бюджета, са от изключителната компетенция на Министерски съвет. От думите му стана ясно, че ако президентът наложи вето, няма да бъде свикано извънредно заседание на парламента.
По повод днешния ден на траур в памет на загиналите миньори парламентарният шеф каза: "Случаят в мина "Ораново" е пряко свързан с действителността, в която живеем - действителност, в която бедността принуждава хората да работят в среда, която е далеч от условия на труд в една европейска държава. В днешния ден още веднъж трябва да си припомним имената на загиналите в рудника български граждани - Асен Стойнев, Христо Младенов, Иван Лазаров, Николай Михайлов, Асен Грънчаров".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)