Политиците ни не говорят с народа, а с чуждата преса

Миналата седмица разбрахме, че най-краткият път между "Дондуков" 1 и 2 минава през страниците на "Уолстрийт джърнъл". Вчера пък от американската газета изгря изгубеното "слънчице" на миналото правителство - Симеон Дянков, пише "Стандарт".

Нарастващото влияние на нюйоркския вестник върху нашенската седянка е повод за радост и безпокойство едновременно. Задоволство, че Големият брат отвъд океана обръща внимание на кухненските ни работи. Тревожното е, че ако българските държавници продължат да се надпреварват да дават интервюта пред американските репортери, българските журналисти скоро могат да останат без работа.

В първата публикация среща си дадоха Орешарски и президентът Плевнелиев, които иначе не могат да открият допирни точки. Оттам разбрахме, че премиерът не възнамерява да подава оставка и смята, че протестите може да продължат неопределено време, "докато са мирни и лишени от провокации". Орешарски чинно призна, че България има тъмна история на корумпираност между бизнес интересите и правителството. "Що се отнася до назначенията, аз също имах възражения", отбелязва той.

Часове по-късно пред "Уолстрийт джърнъл" се изповяда и президентът. Вестникът го описва в режим на готовност да назначи служебно правителство. Плевнелиев мигновено пусна опровержение, в което отрича нетърпението си да постави служебен кабинет.

Не е признак на политическо здраве фактът, че основните политически играчи не искат да си говорят, парламентът е окупиран, а Президентството става арена на махленски свади, вместо там да се търси изход от тежката криза. Не е повод за утеха и отшелничеството на министър-председателя, който общува напоследък само с писмени бележки и експозета по финансово-икономически теми, избягва да отговоря на въпроси и да дава каквито и да било обяснения. Ръководството на БСП също като да се е върнало в нелегалния си период и е по-вероятно днес да бъде открито в партизанските землянки или на тузарските плажове по Черноморието.

Не е нормално и президентът да мине в хиперактивна позиция на фона на пасивността на изпълнителната власт и да се изживява като превъзбуден говорител на футболен мач, който напира да слезе на терена. Най-лошото е, че единственото поле, където враждуващите страни се срещат, не са гранитните здания в центъра на София, нито студиата на големите телевизии, а държавниците ни избират да кръстосват шпаги в чуждоезичната преса.

Подобно отношение е обидно към българското общество и се явява продължение на линията на миналия кабинет, когато научавахме важните разкрития в разследването на атентата в Сарафово от чуждите вестници след посещенията на премиера и министрите във Вашингтон, Лондон, Тел Авив и Брюксел.

Освен че се обясняват по американските газети, неприятно впечатление оставя енергичното развяване на мръсно бельо пред чужденците.

Границата на добрия тон бе премината, когато в ролята на съдник влезе един от основните виновници България да прилича на врящ казан от началото на 2013 г. досега. В статията си Дянков внушава, че "в България затягането на коланите е нещо от миналото, тъй като минималната заплата е повишена с 30%, а пенсиите от април са увеличени с 10%. Според бившия финансов министър хората са излезли по улиците, защото им е омръзнало да се чувстват като второкласни европейци и искат България да стане нормална държава. Финансовият корифей препоръчва да бъдат извършени незабавно три ключови реформи - ограничаването на ролята на службите за сигурност в обществения живот, реформирането на енергийния сектор и на висшето образование.

Покорно благодарим за ценните житейски напътствия, но все още и у протестиращите е твърде пресен споменът за милиционерската република на ГЕРБ за поразиите в енергетиката, предизвикали всенародни бунтове през зимата, както и за непорочното зачатие на Пернишкия университет. Дори и някой да не се съмнява в добронамереността и компетентността на Симеон Дянков, ще бъде по-удачно за него да почне да дава акъл едва когато поизбледнеят спомените за геройствата му като финансов министър. А дотогава не е зле и той, и другите ни политически дейци да престанат да маскарят отечеството с нужда и без в иноземните издания. По-правилно е да говорят по-често с българския народ, вместо с чуждите кореспонденти.