До 1 млн. лв. глоба за измама с евросредства или кредити

До 1 млн. лв. имуществена санкция застрашава фирми, които са получили каквато и да е пряка или непряка облага от престъпления, свързани с представяне на неверни данни при искане на кредит или на евросредства. Същата глоба грози и юридически лица, които са се облагодетелствали от нечие престъпление по служба, пише вестник "Сега". Това съдържат промени в Закона за административните нарушения и наказания, предлагани от правосъдното министерство.

От няколко години насам българското законодателство предвижда възможност за санкциониране на юридически лица. Това стана след силен европейски натиск, а процедурата бе вкарана в Закона за административните нарушения и наказания. Целта бе да има санкция и за търговски дружества или пък фондации или партии, които са получили някаква облага и тя да се налага независимо от личната наказателна отговорност на съответния извършител на престъпления. Така първоначално бяха вкарани санкции за юридически лица, които са се обогатили от отвличания, тероризъм, пране на пари, укриване на данъци, както и каквито и да е деяния, извършени от организирани престъпни групи.

Сега правосъдното министерство предлага да се добавят и съставите от Наказателния кодекс, свързани с подаване на неверни данни при теглене на кредити или ползване на евросредства, които може да засегнат неопределен брой юридически лица. Включват се и престъпленията по служба по известния чл. 282 от НК. По него има много образувани дела и внесени обвинителни актове, но почти нито един осъден. Достатъчно е обаче да има внесен обвинителен акт, за да започне административно дело срещу съответната фирма, която е получила облага от престъплението на някой свой служител например.

Друга промяна предвижда на глоба да могат да подлежат и юридически лица, чието седалище не е в България. Това ще е в случаите, в които те са получили облага от престъпление, извършено тук.

В мотивите към проекта е отбелязано, че с предлаганите допълнения "се цели да се обхванат най-често срещаните случаи на престъпно поведение, което би могло да доведе до облагодетелстване на юридическо лице, които понастоящем стоят извън обхвата на разпоредбите на закона". Независимо че от години съществуват процедури за наказване на юридически лица с глоби, на практика има много малко образувани и още по-малко приключили дела. Анализът е показал редица празноти и несъответствия в закона, които пречат да се прилагат тези процедури. За това свидетелствал малкият брой производства, образувани по този ред, което трябвало да бъде преодоляно в най-скоро време.

Задължителна предпоставка за дело срещу юридическо лице е преди това да има наказателно дело и внесен обвинителен акт срещу извършител. Друга възможност е наказателното дело да е било прекратено, защото деецът е починал, обявен е за невменяем или пък е амнистиран. Същото е и ако наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Сега се добавя и възможността да се търси отговорност от юридическо лице, ако то е получило облага от престъпление, а наказанието на извършителя е заменено с административна глоба или пък ако е сключил споразумение.

Самата процедура по налагане на глобата включва искане на прокурор пред съд. Тя се движи по административнонаказателните правила. Съдът разглежда предложението на прокурора за налагане на глоба в състав от един съдия в открито съдебно заседание с призоваване на юридическото лице. Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства преценява дали е получена неправомерна облага, както и има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице. Освен това трябва да има връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице. Изяснява се и какъв е видът й и размерът й, ако е имуществена. Държавата може да я отнеме, ако е пряка и имуществена. Накрая съдът се произнася с решение, с което или налага имуществена санкция на съответното юридическо лице, или отхвърля искането на прокуратурата.

В законопроекта се предлага петорно увеличение на имуществената санкция за юридическото лице, когато неговата облага няма имуществен характер или размерът й не може да се установи. Сега санкцията е до 100 000 лв., а правосъдното министерство предлага тя да се качи до 500 000 лв.

Правосъдното министерство прави опит да уточни какво е пряка и какво непряка облага за съответното юридическо лице от дадено престъпление . За "непряка облага" ще се смятат вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението. Министерството дава пример с "имущество, придобито в полза на юридическото лице в резултат на разпореждане със средства от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава, получени в резултат на представянето на неверни сведения от представляващия юридическото лице. За непряка облага ще се счита и "вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението". Например крадат се машини, които правят някаква продукция. Въпросната продукция ще е непряка облага.