Премиерът обърна внимание, че в договорените през февруари 2013 г. решения почти всички страни членки получават допълнителни бонуси или поощрения, за да приемат рамката, като с най-голяма тежест са допълнителните средства за по-бедните и изоставащи райони. "Българската делегация не е договорила подобни средства, въпреки че най-бедните европейски райони са именно в България", изтъкна Орешарски. Той даде пример с Гърция, която е договорила допълнително 1,375 млн. евро, Португалия - 1 млрд. евро, Ирландия - 100 млн. евро, Испания - 1,874 млрд евро, Италия - 1,5 млрд. евро, Франция - 200 млн. евро, Белгия - 133 млн. евро, Германия - 710 млн. евро, Унгария - 1,560 млрд. евро, Чехия - 900 млн. евро, Словения - 75 млн. евро. "България не успява да защити необходимостта от получаването на допълнителен ресурс, макар 5 от 6-те наши региона да са на последните места в целия ЕС. Не успяваме да получим допълнително финансиране дори за Северозападния район, който безспорно е най-бедният в целия ЕС", заяви премиерът. Попитан дали правителството на Борисов изобщо е поставяло въпроса за допълните средства за най-бедните райони, той отговори отрицателно. "Дори да са водени неформални разговори, крайният резултат е негативен. Не е поставяно също и условието да влезе в сила правилото N+3 за действащия програмен период, така че да облекчим настоящата година от риска да загубим сериозни суми в евро по европейските програми", добави премиерът. Той обясни, че за следващия програмен период ще отпадне правилото N+2 и ще се отнася правилото N+3 за всички държави членки. "Това означава три вместо две години период за реализиране на проектите след датата на тяхното контрактуване. В същото време обаче правилото N+2 остава в сила за нас и през настоящия програмен период, докато Румъния и Словакия са успели да договорят изключение и за действащия програмен период. Така те увеличават шансовете си да усвоят по-добре средствата през действащия програмен период", каза министър-председателят.