Орешарски: Получаваме най-малко средства в сравнение с всички останали страни в ЕС

От всички страни, които получават помощи по кохезионния фонд, интензитетът на помощта е най-нисък за нашата страна. На глава от населението ние получаваме най-малко средства в сравнение с всички останали страни в ЕС. Договореностите са такива, каквито са постигнати през февруари от предходното правителство. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски по време на парламентарния контрол в Народното събрание. Премиерът отговори на въпрос относно преговорите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и българската позиция, съобщиха от пресцентъра на МС.

Премиерът напомни, че на 7 и 8 февруари тази година на заседание на Европейския съвет държавите членки са одобрили позицията на Съвета на ЕС по предложението на ЕК за многогодишната финансова рамка за следващия програмен период 2014 г. - 2020 г., включително и националния пакет финансиране за България. Орешарски отбеляза, че средствата по фондовете за сближаване за България възлизат на около 7 млрд. евро по цени от 2011 г. и сумата е подобна на тази през текущия финансов период. Нетният баланс обаче е влошен. "За програмния период от 2007 г. до настоящата година балансът беше 4,3% от БВП, докато за програмния период 2014 г. - 2020 г. той е в размер на 3,99%", обясни министър-председателят.

Премиерът Орешарски коментира въпроса за нарастването на директните плащания на земеделските производители с около 2 млрд. лв., което беше обявено за голямо постижение в преговорите. Той подчерта, че това нарастване е било договорено още през 2005 г. с договора за присъединяване към ЕС. Именно тогава е била утвърдена схемата за увеличение на директните плащания за земеделските производители за периода от 2007 г. до 2016 г. "С други думи, през февруари тази година правителството не договори нищо по отношение на преките плащания, като остана в сила още преди присъединяването схемата от 2005 г.", заяви премиерът.

За финансирането по програмата за селските райони, където договарянето е било в края на миналата година, Орешарски отбеляза, че през следващия програмен период средствата за развитие на селските райони ще намалеят с около 10 на 100. Премиерът обясни, че съгласно документ на Европейската комисия от 3 юни тази година от 2,642 млрд. евро за периода 2007 г. - 2013 г., средствата за България за следващия период намаляват на 2,383 млрд. евро. "Бих искал да отбележа, че за някои държави членки се очаква да бъдат отпуснати допълнителни суми за развитие на селските райони, но България не е в този списък. Сумите действително стават известни сега, но са договаряни в края на миналата година", изтъкна той.

Премиерът обърна внимание, че в договорените през февруари 2013 г. решения почти всички страни членки получават допълнителни бонуси или поощрения, за да приемат рамката, като с най-голяма тежест са допълнителните средства за по-бедните и изоставащи райони. "Българската делегация не е договорила подобни средства, въпреки че най-бедните европейски райони са именно в България", изтъкна Орешарски. Той даде пример с Гърция, която е договорила допълнително 1,375 млн. евро, Португалия - 1 млрд. евро, Ирландия - 100 млн. евро, Испания - 1,874 млрд евро, Италия - 1,5 млрд. евро, Франция - 200 млн. евро, Белгия - 133 млн. евро, Германия - 710 млн. евро, Унгария - 1,560 млрд. евро, Чехия - 900 млн. евро, Словения - 75 млн. евро. "България не успява да защити необходимостта от получаването на допълнителен ресурс, макар 5 от 6-те наши региона да са на последните места в целия ЕС. Не успяваме да получим допълнително финансиране дори за Северозападния район, който безспорно е най-бедният в целия ЕС", заяви премиерът. Попитан дали правителството на Борисов изобщо е поставяло въпроса за допълните средства за най-бедните райони, той отговори отрицателно. "Дори да са водени неформални разговори, крайният резултат е негативен. Не е поставяно също и условието да влезе в сила правилото N+3 за действащия програмен период, така че да облекчим настоящата година от риска да загубим сериозни суми в евро по европейските програми", добави премиерът. Той обясни, че за следващия програмен период ще отпадне правилото N+2 и ще се отнася правилото N+3 за всички държави членки. "Това означава три вместо две години период за реализиране на проектите след датата на тяхното контрактуване. В същото време обаче правилото N+2 остава в сила за нас и през настоящия програмен период, докато Румъния и Словакия са успели да договорят изключение и за действащия програмен период. Така те увеличават шансовете си да усвоят по-добре средствата през действащия програмен период", каза министър-председателят.

Орешарски отбеляза още, че България ще получи 260 млн. евро за финансиране на изваждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", което е половината от исканата сума и по-малко от една трета от предвидените разходи. Той изтъкна, че първоначалното предложение на ЕК е било за 185 млн. евро. В същото време Литва и Словения са успели да увеличат крайното финансиране на затворените техни ядрени централи с 90%.

Премиерът каза още, че България не е заявила готовност за проекти по първата фаза на инструмента за свързване в Европа, което намалява възможността за получаване на допълнителни, извън рамката средства за инфраструктура, които се разпределят на европейско равнище.

Според министър-председателя в договореностите през февруари са налице и някои условности, които могат да доведат до ограничаване на общите размери на финансирането за нашата страна. Той даде пример с хоризонталния горен лимит на средствата по структурните и кохезионния фонд от 2,35% от БВП. "В аналогична посока действат и редица условности, включително свързани с макроикономически характеристики и европейския семестър, които увеличават риска от загуба на средства", добави Орешарски.

"Изнасям тези факти, не за да оспорвам договореното през февруари, а за да внеса повече яснота и да пресека опитите да се превъзнася периодът преди и да се атакува периода сега", изтъкна премиерът. Той подчерта, че ангажимент на настоящото правителство е при така договорените параметри да планира следващия програмен период по начин, който да осигури възможно най-доброто разпределение на средствата и най-ефективното им усвояване в полза на всички български граждани.