Ако не успявате да се преборите с медузите, по-добре ги изяжте. Съветът носи запазената марка на експертите от Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Няма шега. Те препоръчват наистина да се развива производството и консумацията на хранителни продукти на базата на медузи. Целта е да се ограничи разпространението на мешестите организми, които застрашават запасите от риба, разказва БНТ.
Медузите се срещат все по-често в моретата и океаните навсякъде по света. Учените, които събират данни за популациите им, твърдят, че един своеобразен "океан от медузи" е на път да измести "рибния океан". Решението е хората да разнообразят хранителните си навици и да зачеркнат някои предразсъдъци, като вкарат медузите в менюто си. Друга възможност открива така наречената "безсмъртна медуза" Turritopsis nutricula. Способността й да преобръща процесите на стареене е многообещаваща при създаването на продукти за възстановяване на хора.
Голямото нарастване на популацията на медузите е една от причините за намаляване на рибните запаси, констатирано в Средиземно и в Черно море. Ето го и изводът на Организацията по прехрана и земеделие във вид на цитат: "Свръхриболовът, който унищожава големите морски хищници, е един от факторите, които обуславят разпространението на медузите. Има риск да се образува порочен кръг, тъй като медузите се хранят с хайвер и малки рибки."
По принцип единствено риболовът, практикуван от човека, се взема под внимание при определяне на квотите и принципите за устойчивост. Но в новите проучвания и доклади се отбелязва, че медузите могат да окажат значително влияние върху яйцата и малките рибки - било директно, било поради факта, че се конкурират с други видове за тази храна. Ето защо при определяне на критериите за риболов, медузите трябва да бъдат взети под внимание в цялостния план на екосистемите.
Щетите, нанесени от медузите върху рибните запаси, станаха ясно видими в началото на 80-те години, когато медузата Мнемиопсис лейди - вид, който обикновено обитава Атлантическия океан, попадна в Черно море с отпадните води от кораби. Ефектът върху рибните популации беше опустошителен. Местните рибари също претърпяха удар, напомнят от Организацията по прехрана и земеделие.
Балансът беше възстановен отчасти едва с навлизането на друг, пак инвазивен вид медуза, който се храни с Мнемиопсис. Едва ли може да се твърди категорично, че един или друг фактор има преобладаваща вина за изчезването на рибата. Сигурно е обаче, че сред причините са свръхриболовът, глобалното затопляне и промените във водната среда. Ако иска да помогне на рибата, човекът би могъл да го направи, като реши отчасти и проблемите с глада. Така призивът да се ядат медузи вече не звучи абсурдно.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)