Определеният от държавата начин за изчисляване на сметките за топла вода и на процента сградна инсталация е в ущърб на парно клиентите. Против интереса на абонатите са и забраната за сваляне на радиатори, както и невъзможността им да сменят топлинния си счетоводител, съобщава в. Монитор.
Това е установила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в свой анализ на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването. Антимонополистите са се самосезирали през април, след масовите протести срещу високите сметки за парно в София през февруари. На първо място от КЗК са установили, че съгласно действащата нормативна уредба количеството топлина за подгряване на водата не се определя чрез измерване с топломер, а се смята по формула. Най-общо тя се основава на изчисляване на средното количество топлина за загряване на 1 кубик вода през зимата и през лятото. Взема се под внимание и пропорционалното разпределение между всички абонати на разликата между показанията на общия водомер и на индивидуалните уреди. От КЗК смятат, че всичко това създава предпоставки за неточности. Така, ако изчисленото по формула количество топлина за подгряване на 1 кубик вода е по-голямо от реалното, то ощетени ще са абонатите, които ползват повече топла вода отколкото парно.
Сметките по формула се практикуват въпреки че има техническа възможност за точно измерване на топлината за подгряване на водата, са установили от КЗК. Това може да стане чрез монтирането на допълнителен топломер в абонатната станция. Освен това от антимонополистите са категорични, че това трябва да стане за сметка на топлофикациите. Разходът за това на абонатна станция е от порядъка на 2500-2800 лв. Друг проблем, който е установен, е изчислението на процента сградна инсталация. Това също се прави по формула. По този начин блокове, в които от сградната инсталация се отдава различно количество топлина, де факто плащат една и съща сума, изчислена по формулата в наредбата.Затова от КЗК препоръчват законови промени, така че етажната собственост да решава по какъв метод ще се смята сградната инсталация.В ущърб на клиентите на топлофикациите е и забраната за сваляне на радиаторите, смятат антимонополистите. Ако хората не свалят радиаторите, които не ползват, те трябва да им монтират и топломери. Това автоматично значи да плащат за дялово разпределение, каквато услуга не ползват. Затова от КЗК настояват отпадане на забраната, като демонтажът да може да става само извън отоплителния сезон.
Във връзка със съмнения, че абонатите монтират тайно свалените веднъж радиатори и така се краде парно, от комисията препоръчват да се търсят законови възможности за хващане на крадците и тяхното санкциониране. В сегашното си становище от КЗК потвърждават мнението си отпреди две години за дяловото разпределение. А то е, че разпоредбите в Закона за енергетиката ограничават правото на абонатите да сменят топлинния си счетоводител. Потребителите трябва да могат да закупят уредите и от други търговци, а не само от избрания топлинен счетоводител, категорични са антимонополистите. По отношение на задължителното използване на системата за дялово разпределение от КЗК смятат, че то препятства правото на абонатите сами да изберат метод на разпределението на енергията в сградата. На финала оттам заключават, че топлинните счетоводители не трябва да са подизпълнители на топлофикациите, а трябва да имат директни договори с клиентите си. В крайна сметка от КЗК предлагат на НС и на икономическия министър да изменят или направо да отменят разпоредбите на Глава десета на Закона за енергетиката и на Наредбата за топлоснабдяване.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)