Първи резултати от българската апаратура на МКС

Резултатите са обнадеждаващи, а обработката им се извършва с унгарска апаратура, уточняват от БАН.

Проектът и монтираната апаратура са предназначени за изследване на обстановката около МКС - магнитните и електрическите полета, космическата плазма и електрическия потенциал на повърхността на станцията, посочват от БАН.

Монтирането на блоковете и антените на комплекса от космонавтите на МКС е изисквало шест часа работа в открития космос, е съобщил проф. Петър Гецов - директор на ИКИТ към БАН.

Дозиметрите също са разработени от учените от ИКИТ към БАН.

Българската апаратура на МКС е създадена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, в сътрудничество с международен екип. Апаратурата е разработвана в продължение на десет години и е в състава на научен комплекс по проекта "Обстановка". В него участват Русия, България, Украйна, Швеция, Великобритания, Полша и Унгария.

Българската апаратура включва сонда на Ленгмюр, с която се изследват параметрите на космическата плазма - температура и плътност. Чрез сферичните датчици, които са монтирани на щанги, отдалечени от станцията, се измерва електрическият потенциал на модулите на станцията, което е особено важно при стиковката на товарните и на други космически кораби, които идват и се скачват със станцията, посочват от БАН.

От Академията съобщават, че отново на 19 април от космодрума в Байконур е изстрелян и научният космически спътник "Бион-М". На борда на биологичния спътник се намират мишки, гущери, охлюви и риби. Целта на експеримента е да се установи какви изменения ще настъпят при животните на генетично ниво при продължителен полет.

На спътника, наред с множеството научна апаратура, са монтирани и четири български датчика, чиято цел е да измерват слънчевата радиация. Данните от тях ще имат важно значение, особено при дълговременни полети, какъвто ще бъде бъдещият полет до Марс.