Ройтерс: Българите бягат в чужбина

Заводите във Враца, които някога са хранели българската химическа и металургическа промишленост и са създавали работни места днес са изоставени. Рушащите се сгради и пътища допълват мрачната атмосфера на града, пише в репортаж на Ройтерс, съобщава "Стандарт Нюз".

За хора като 27-годишният Александър Ангелов работата е трудна за намиране и мисълта все повече го тегли към шанса да си опита късмета в чужбина, както много българи са направили преди него.

Северозападният град в най-бедната страна в Европейския съюз е микрокосмос от предизвикателства, пред който се изправя който и да спечели изборите на 12 май. Населението му е намаляло с една пета до 59 000 души от 1989 г. насам.

Повече от два милиона души са напуснали страната след падането на комунизма, с което броят на населението останало 7,3 милиона души. Протестиращите излязоха на улицата, оплаквайки се от ниските заплати, високите сметки и вкоренената корупция, настоявайки за повече средства за възстановяването на икономиката от дълбоката рецесия. Това свали дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов, което подаде оставка през февруари. Неговата ГЕРБ все още е най-голямата партия според анкета.

Ангелов, който е учил бизнес администрация и е работил в сферата на строителството, продажбата на автомобили и поставянето на слънчеви панели, може да намери работа само от ден за ден. Но това не е достатъчно за него. Неговата приятелка и малката им дъщеричка имат нужда от повече средства, които поличават от майка му в Гърция. Той работи само 25 дни за седем месеца, взимайки 700 лева (470 долара). Храната и памперсите за бебето струват 300 лева на месец, а сметката за електричество през декември била 345 лева.

"Ще издържим още малко, докато детето порасне и започне да говори и ще заминем в чужбина", заяви Ангелов от апартамента си в западналия блок от комунистическата епоха, където овехтялото обзавеждане говори само за борбата им.

Безработицата е 12% по-ниска от засегнатата от кризата държави като Гърция и Испания. Но тези страни са привлекателни за българите, чийто жизнен стандарт е по-малко от половината от средния за ЕС. Тези, които си намерят работа получават средна месечна заплата от 400 евро (520 долара) - по-малко от минималната в Испания или Гърция. 70% от студенти обмислят да напуснат страната, ако получат предложение за работа в чужбина.

За сервитьорката Мариана Цветкова преместването в Испания, където безработицата е 25 на сто, е било по-добър вариант, отколкото оставането у дома. 48-годишната майка на две деца е напуснала родината си през януари и е намерила работа като миячка на чинии и чистачка на къщи в Малага. "В България ситуацията става все по-зле и по-зле. "Трудно е да се намери работа дори в София, а ако успеете, работите за трохи.

Икономическите неволи на България и други бивши комунистически страни подклаждат анти-имигрантското чувство в Западна Европа, завършва репортажът на Ройтерс.