Спасяват Сеславския манастир

Дупки от куршуми и вандали рушат храм от XVII в. От десетилетия насам храмът стои обгърнат в тишина. Тук всеки ден вратата е заключена, а хора влизат единствено, за да проверяват състоянието на рушащата се сграда.

Събраните средства ще бъдат използвани за консервация и реставрация на безценното историческо наследство.

В дните на Страсната седмица се обръщаме към храмовете, носители на християнската духовност. За съжаление безценни стенописи, на именития български книжовник и художник Пимен Зографски могат да бъдат безвъзвратно унищожени. Те украсяват стените на Сеславския манастир "Св. Николай", който от години бавно се руши.

По стените на храма вече са се появили огромни пукнатини, които унищожават ценното историческо наследство. В опит да запази манастира фондация "Покров Богородичен” стартира благотворителна кампания за събиране на средства за реставрация на сградата.

Цветанка Еленкова и Пламен Сивов показват богатството на манастира, което времето упорито се опитва да заличи. Стените наоколо са покрити с библейски сцени, които се отличават със своя драматизъм и майсторска прецизност. Един от авторите на стенописите е прочутият български духовник Пимен Зографски.

"Нашето послание е, че по-скоро те трябва да бъдат консервирани. Манастирът трябва да бъде охранен. Има едно пропадане от дясната страна, което трябва да бъде спряно. Трябва да се сложат прозорци, да се спре влагата", смята Цветанка Еленкова, автор на книгата „Българските фрески: празник на корена”, предаде БНТ.

В храма са открити три живописни пласта. Този на Пимен Зографски е запазен най-добре и датира от 1618 г. Според една от легендите по това време той напуска Атон и се завръща в България по Божие откровение, като духовен водач. Заедно със своите ученици той успява да изографиса близо 150 църкви и манастири. Според специалисти в Сеславския манастир се намират едни от най-ценните стенописи. Именно тук е единствената фреска за софийска Мала Света гора - "Проклинане на смоковницата”. Днес обаче по стените на храма могат да се видят следи от куршуми и издълбани вандалски надписи.

"През целия период на комунизма той е бил абсолютно недостъпен за стопанисване от страна на църквата, тъй като непосредствено близо до него е имало уранови мини. Ние не може да се похвалим с кой знае колко запазени културни паметници от този период. Наистина, броят се на пръсти. Неглижирането на един такъв обект е нещо, което според мен поколенията след нас няма да ни простят и няма да ни разберат защо сме го допуснали", подчерта Пламен Сивов, изпълнителен директор на Фондация "Покров Богородичен”.