Всяко четвърто семейство живее под прага на бедност

Според наблюденията на синдиката, поскъпването на основни храни от първа необходимост ще доведе до още по-голямо самоограничаване на разходите на бедните домакинства.

С общ доход на член на домакинство до 310 лв. са 46,2% от домакинствата в страната, или около 3,4 млн. души. От тях под границата на бедност остават все още около 23 на сто от семействата /с общ доход до 216 лв. на човек/ или 1,6 млн. души.

С общ доход от 311 до 566 лв. месечната издръжка на човек са 36,8 на сто от хората или около 2,7 млн. души. Домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живот са около 17% или около 1,2 млн. души.

Наетите на пълно работно време с брутна заплата под 75 на сто от средната за страната са около 28 процента, което означава, че близо 588 хил. от наетите у нас са ниско платени работници с доходи до 558 лв.

Границата на бедност през последното тримесечие, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 216 лв. на човек, което показва ръст с 0,5 на сто. Това сочат данни на КНСБ, представени на пресконференция днес.

По данни на синдиката, основен източник на приходи е работната заплата, която формира 52,7% от общия доход на домакинствата, като делът й в структурата на общия доход нараства с 1,7 процентни пункта. Приносът на пенсиите към семейния бюджет е намалял от 30,1 на сто през 2011 г. на 26,7 на сто през 2012 г. Задържат се нивата и от обезщетения за безработни и семейни добавки за деца.

Средната заплата за страната през 2012 г. е 766 лв. по данни на НСИ и отчита реален ръст от 8,4 процента на годишна база. Според КНСБ нарастването на средната работна заплата се дължи на намаление на заетостта. Продължава да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности, в някои от които разликата достига до повече от шест пъти. Това показва висока степен на поляризация на доходите, което предполага задълбочаване на социалните неравенства, посочват от КНСБ.

България продължава да заема последно място в ЕС по разходи за 1 час труд, за който у нас се плаща 3,7 евро, при 23,4 евро средна цена за Европа. В Румъния за час труд се плаща 4,4 евро, с повече от 10 пъти са по-високи разходите за труд в Швеция /39 евро/, Дания /37,2 евро/ и Белгия /34,6 евро/.