КНСБ иска от кабинета да даде 500 млн. лв. за повишение на доходите

Между 300 и 500 млн. лева в бюджета могат да бъдат преструктурирани и насочени към социално-икономически мерки, които да подпомогнат българите с най-ниски доходи. Това заяви в ефира на Дарик президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че повишаването на доходите няма алтернатива, но при условие, че бъде гарантирана събираемостта на приходите в хазната.

Утре синдикатът ще предложи на служебния кабинет 10 неотложни мерки, 10 задачи и 10 важни решения, които правителството трябвало да изпълни за 10-те седмици мандат. Освен мерки за по-голяма временна заетост и ръст на минималната заплата на 340 лв. от КНСБ предлагат да се отпуснат целеви зимни помощи за около един милион българи. Това са домакинствата с енергийни помощи, безработните с минимално или без обезщетение и възрастните с пенсии до 200 лв.

„Ако се замислим това правителство има 10 седмици. То трябва да излезе с ясна програма и тя трябва да бъде изготвена в първите десет дни. Трябва да има според нас 10 неотложни мерки, които трябва да бъдат предприети, 10 спешни задачи, на които трябва да се отговори и 10 важни стратегически решения, които трябва да бъдат заложени", обясни в интервю за предаването на Дарик „Междуредие" Пламен Димитров.

Сред важните решения той открои дългосрочните проблеми в енергетиката и железниците. „Те трябва да бъдат решавани сега, защото НЕК трябва да плати 460 млн. лева в края на април. По същия начин е с БДЖ - кредиторите идват буквално след седмица или две и искат да вземат новите влакове, „Сименс"-ите. Ако се стопира приватизацията както най-вероятно ще стане, защото наистина при служебно правителство е спорно дали е най-добре да се приватизира в момента", обясни президентът на КНСБ.

Неотложните и спешни задачи според КНСБ са в сферата на социално-икономическите мерки. На първо място трябва да се гарантира събираемостта на бюджета, за да може да има фискално пространство, в което да се преструктурират разходите, посочи Пламен Димитров.

Трябва да се види къде могат да се преструктурират разходите в момента - най-вече капиталови разходи. По наши сметки първоначалните сметки показват, че между 300 и 500 млн. лева в бюджета могат да бъдат вътрешно преструктурирани и насочени най-общо към социални разходи, обясни Димитров.

По думите му с тези средства могат да се увеличат програмите за временна заетост и за подпомагане на хората в бедстващо положение. „Преди 10 дни предложихме на президента пакет от мерки, който включва специални целеви зимни помощи за около 1 млн. души", обясни президентът на КНСБ. И уточни, че това са 210 000 лица и домакинства, които получават енергийни помощи в момента, като към тях бъдат добавени безработните без обезщетение или с ниско обезщетение, и пенсионерите с пенсии до 200 лева.

Това би било еднократно плащане, което според синдиката може да покрие дупката в тримесечните сметки за отопление. От КНСБ припомнят и предложението си минималната заплата да стане 340 лева - стъпка, която би била според тях неутрална спрямо бюджета, но би дала допълнителен тласък на договарянето на доходите в предприятията в частния сектор. Според Пламен Димитров там, където не е компенсирана инфлацията в бюджетните системи за едно увеличение между 5 до 7 процента на заплатите ще са нужни между 80 и 150 млн. лева допълнително.

Евентуалното увеличение на пенсиите с 12 процента по разчети на КНСБ би струвало поне още 100 млн. лева до края на годината. Пламен Димитров напомни, че фискалният прозорец, който може да бъде отворен е в рамките на до 500 млн. лв. за всички мерки, които синдикатът предлага.

„Това са 30 мерки - „3 по 10" както казваме ние, върху които правителството трябва да се фокусира и да свърши за 10-те седмици", обобщи президентът на КНСБ.

„Дипломат е добре да управлява държавата, още повече Марин Райков, който има достатъчен опит и се е утвърдил. Продължавам да имам обаче известни опасения в това дали и доколко икономическите решения, които трябва да бъдат вземани през тези няколко месеца, ще бъдат в правилна посока като имаме предвид опита на премиера не в тази област", коментира Пламен Димитров.

В състава на служебния кабинет има добри новини и недотам, каза още той като не прие като безспорно добра новина изборът на служебен финансов министър. „Ще се изкажа по-предпазливо, познавам Калин Христов и съм убеден в неговите компетенции. По-скоро икономическият екип, който се оформя, не носи в себе си друга философия, различна от досега проповядваната през тези 12-13 години", коментира Пламен Димитров.

Той напомни, че ако чуем внимателно хората, които протестираха, те са били несъгласни с много от досегашните действия в икономиката, с данъчната политика, начина, по който бяха приватизирани не само монополни предприятия.

Опасения и за политиката на служебния финансов министър

„Калин Христов е член на УС на същия Институт за пазарна икономика, който ние също критикуваме много силно и драматично. От там идват редица грешни постановки, които три поредни правителства следваха в икономическата си политика. Силно се надявам, че той няма да направи това, но казвам, че имам известни опасения", обясни Пламен Димитров. Той определи като добър знак изборът на три жени за вицепремиерските постове в служебния кабинет.

От КНСБ предлагат механизъм за онлайн консултации на служебното правителство с обществото. Според Пламен Димитров част от лицата в кабинета наистина нямат достатъчен административен опит, но ако бъдат вкарани в механизъм на постоянни консултации, това би помогнало.

Онлайн консултации на обществото със служебната власт

„Част от протестиращите искаха онлайн консултации и мисля, че това е времето да бъде направена подобна стъпка", коментира Димитров. Това можело да се случи на сайта на МС, като преди всяко заседание да се дава възможност за писмени предложения по решенията, които ще бъдат обсъждани и гласувани от министрите. Според президента на КНСБ след всяко заседание пред медиите служебния кабинет трябва да обявява кое от исканията на бъдещия Обществен съвет или на Националния съвет за тристранно сътрудничество е прието или отхвърлено и защо.

Този механизъм според Пламен Димитров ще гарантира устойчивост на прозрачността и естествено отчитане на мненията, без непременно да бъдат налагани мнения на служебното правителство.