750 000 българи страдат от хронични бъбречни заболявания

В България между 375 000 - 750 000 души страдат от ХБЗ. Честотата му у нас е по-висока от средната по света - 12,8 %. По статистически данни 50% от хората на възраст над 65 г. имат намалена гломерулна филтрация - т. е. ХБЗ.

Данните по света показват, че на 1 млн. население 120 души са с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) - крайният стадий на ХБЗ. В България се предполага, че болните с ХБН са около 9 000.

"Биотехнологиите чертаят нови хоризонти на медицинските открития и иновациите в областта на лекарственото лечение", коментира д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и управител на „Прескрипция" ЕООД.

Близо 750 000 души в България страдат от хронични бъбречни заболявания. Това стана ясно по време на провелия се вчера в Правец семинар на тема: „Нови възможности за лечение на хроничните бъбречни заболявания. Ролята на биотехнологиите за развитието на съвременната медицина".

Домакин на събитието беше Българското нефрологично дружество (БНД), а лектори бяха проф. Емил Паскалев, председател на БНД и д-р Борислав Борисов, експерт по лекарствена политика и управител на „Прескрипция" ЕООД. Проф. Паскалев представи какви са новите възможности за лечението на хроничните бъбречни заболявания.

Той поясни, че бъбреците са жизнено важни - отделят излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. За хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) можем да говорим, когато е налице бъбречно увреждане, продължаващо три или повече месеца, определено като структурна или функционална абнормност на бъбреците. Най-честата причина за ХБЗ са захарния диабет - 38 % и артериалната хипертония - 28%.

Хроничните бъбречни заболявания имат непрекъснато нарастваща честота. Над 500 млн. души в целия свят страдат от ХБЗ или близо 10% от човешката популация. Една голяма част от тях не знаят за съществуващото бъбречно заболяване и за рисковете от него. Това води до по-висока смъртност от тези заболявания. Съвременната медицина дава възможност с достъпни мерки да се предотврати или забави с години настъпването на напреднала бъбречна недостатъчност. Затова е особено важно болните с ХБЗ да се открият навреме и лечението да започне в най-ранен стадий.

Около 900 пациенти с ХБН са включени в листата на чакащи за бъбречна траснплантация. Проф. Емил Паскалев представи и данни за приложението на биотехнологиите в нефрологията и лечението на бъбречната анемия. Той припомни, че през 1989 г. в САЩ за първи път е лицензиран рекомбинантния човешки еритропоетин, предназначен за лечение на бъбречна анемия. Това е едно от първите приложения на биотехнологичен лекарствен продукт в историята на съвременната медицина, което е довело коренна промяна в качеството на живот на болните.

Той допълни, че за разлика от традиционните лекарства, които са химически съединения, получени чрез синтез в лабораторни условия, биотехнологичните медикаменти, са продукт на живи клетки или живи организми. Те са големи молекули, които наподобяват или са идентични със съществуващи белтъчни молекули в човешкия организъм. При разработката на биотехнологични лекарства е необходимо много добро познаване на биологичния процес и това как той се променя при настъпването на дадена болест.

Когато се разбере например точно кой ген или генна мутация са „виновни" за определено заболяване, с методите на генното инженерство, генетичната информация се вкарва в живи клетки и организми и те започват да произвеждат в достатъчно количество от този белтък, така че той да може да се използва като лекарствено средство.

Именно тази основа, на която се създават биотехнологичните лекарства, ги прави високо специфични. Те много точно се прицелват върху основния причинител на болестния процес. В редица случаи, след определяне на генетичния профил на пациента, се решава дали едно лекарство ще бъде подходящо за него или не.

Д-р Борисов коментира още, че напредъкът на клетъчната и молекулярната биология позволява на учените да идентифицират и разработят с методите на биотехнологиите множество иновативни, по-високо ефективни и безопасни лекарства, които осигуряват значителни клинични ползи, променят хода и прогнозата на редица значими заболявания, а и често предлагат терапия в случаи, за които до момента не е съществувало ефективно лечение. Така биотехнологичните лекарства осигуряват шанс за повече от 400 милиона пациенти по света с непосрещнати медицински потребности.