Убийства като на кино

Златко Баретата, прострелян от снайперист точно като Съни, героинята на Ирена Милянкова в "Под прикритие". Иронията е в това, че филмите черпят вдъхновение от реалността, а после реалността се учи от тях, пише Стандарт.

Идеите, дори когато са кървави и жестоки, циркулират между истинско и фикция, смесват се и влияят едни на други. И тъй като мисълта, че посред бял ден в центъра на София дебнат снайперисти, е доста зловеща, по-добре да я игнорираме и да се занимаем с нещо пак толкова жестоко, но поне любопитно. Кои са случаите, в които престъпления повтарят прочути филми? Адски много и навсякъде по света. Абсолютният първенец вдъхновител е "Кръстникът".

Миналата година дори трудна за изпълнение сцена като това, да изпратиш отрязана кървава конска глава в леглото на режисьор, се случи наяве в Щатите. Кръговратът на убийствата, от реалност към филм и после пак към реалност, пък е типичен за училищните касапници, в които тийнейджър решава проблемите си с огнестрелно оръжие. Един от най-добрите примери е естонският "Клас", разказващ за реална саморазправа във Финландия. "Портокал с часовников механизъм" пък отприщва вълна от насилие веднага след появата си - а костюмите на бандата на Алекс стават мода сред подрастващите. Ето кои са най-злокобните случаи, в които фантазията на режисьорите захранва фантазията на престъпници.

Сцена от "Кръстникът" вдъхновява маскирани като свещеници килъри

Двама мъже с църковни одежди разстрелват с ловна пушка дъщерята на боса Майкъл Корлеоне (в ролята на Майкъл Корлеоне - Ал Пачино). Сцената от филма "Кръстникът" "вдъхновява" преди девет години преоблечени като попове килъри. На 4 юни 2004 г. бившият член на ВИС 35-годишният Димитър Христов-Митко Малкия и охраната му влизат във виенския салон на втория етаж в луксозното тогава заведение "Арт Декор" на столичното "Симеоновско шосе". Групата си поръчала алкохол и спокойно се разположила в сладкарницата, тъй като на етажа нямало други клиенти. Близо час по-късно, след като пристигат в кафенето, пред заведението спира "Ауди". От него слизат двама свещеници, разказаха тогава хора от персонала на комплекса. Устремено те се качват на втория етаж, вадят пистолети изпод расата си и "ръсят" наред. Убити и ранени лежат сред стъклата от изпочупени чаши. Край телата им се въргалят десетината GSM, с които са разполагали. До единия от разстреляните лежи и пистолет, който той извадил, но не успял да използва. Мнимите свещеници изчезват със същото "Ауди", с което са дошли. На мястото остават в локви кръв три трупа - на Митко Малкия и двама от гардовете му - Калоян Савов (29 г.) и Живко Митев (22). По-късно съдебните медици ще установят, че в главата на Малкия са попаднали четири куршума. Живко Митев е уцелен смъртоносно в главата, а Калоян Савов - в сърцето и гърдите. С огнестрелни рани в корема и опасност за живота са откарани в "Пирогов" други двама от охранителите - Владимир Гаманов (29) и Стефан Николов (28). Според разследващите целта на килърите е бившият борец и братовчед на убития основател на ВИС Васил Илиев Митко Малкия.

Обвинителният акт по това дело бе внесен в съда малко повече от година след разстрела - на 13 септември 2005 . Според обвинителния акт хърватинът Робърт Матанич е този, който сяда зад волана на колата. На кръстовището на булевардите "Симеоновско шосе" и "Г.М. Димитров" автомобилът е засечен от патрул на частната охранителна фирма СОТ. Двамата гардове се заглеждат в шофьора, тъй като той много често натискал клаксона и бързал да мине пръв на светофара. След завой надясно аудито спира на спирката и оттам слязъл единият мъж. В този момент хората от СОТ пак застигат аудито и по-внимателно оглеждат шофьора. Това се оказва много важно за разкриването на случая. Месец по-късно двамата сотаджии разпознали Матанич по снимките във вестниците и се обадили в полицията. По това време той вече е извън страната. На 28 февруари 2005 г. световните агенции съобщиха, че той е задържан след зрелищна акция в Сърбия, където прекара 2,5 години в затвора за притежание на незаконно оръжие. След това бе екстрадиран в България и остана осем месеца в ареста, но поради липса на доказателства бе пуснат да си върви.

Предполага се, че вторият стрелец е сънародникът му Иван Може, който изчезна мистериозно.

Портокалът на Кубрик пръква банди убийци

Психопатският "Портокал с часовников механизъм" предизвиква серия от детски престъпления във Великобритания. През 1973-а двама тийнейджъри в два различни града пребиват до смърт клошари, като едно от момчетата е преоблечено с униформа като от бандата на филма. В Холандия пък отново тийнейджъри правят банда, симулираща тази от лентата, и изнасилват момиче, докато пеят "Singing in The Rain" - песента на Алекс от една от най-запомнящите се насилствени сцени в екранизирания от Кубрик роман. Стига се дотам, че самият режисьор за няколко години забранява разпространяването на филма във Великобритания. Интересното е и че филмът предизвиква и създаването на езикови групи, които се опитват да говорят на типичния сленг, смесващ английски и руски, станал емблема за автора Антъни Бърджис.

"Saw" докарва инфаркт на момиче

Поредицата на ужасите "Saw", превеждана като "Убийствен пъзел" у нас, предизвиква неприятен инцидент. Момичета се вдъхновяват от основния психопат във филма - Джигсоу. Чийто специалитет е да съобщи на жертвите си "Искам да играем игра", a после ги вкарва в ситуации, в които например трябва да отрежат крака си, за да се освободят от верига. Съответно две 13-годишни момиченца пращат на тяхната приятелка Бевърли Диксън съобщение по телефона. "Здравей, Бевърли. Искам да играем игра. Един от твоите приятели е скрит в къщата ти. Трябва да го намериш за 10 минути. В сърцето му има ключ - трябва да го изтръгнеш и да избягаш от къщата. Тъй като след 10 минути тя ще бъде напълнена с токсичен газ, който убива за половин минута. Искаш ли да живееш или да умреш?" В същото време обаче Бевърли е на погребение, прочита съобщението и не успява да разчете явната му абсурдност. Вместо това получава микроинфаркт. Спасяват я по чудо в болницата. А полицията проследява обаждането на приятелките й и глобява с по 2000 паунда семействата им.

"Родени убийци" в реалността

Сценарий на Тарантино е един от онези побутващи фактори, които могат да накарат всеки с криминални заложби да премине от брутална фантазия към реалност. Двойката влюбени един в друг убийци Мики и Малъри Нокс от лентата стъпват по сюжет на истинските килъри Чарлс и Карил. Но след като фикционалните герои почерпват основа от реалността, се превръщат и във вдъхновение на друга двойка престъпници. Сара Едмонсон и Бенджамин Дарус убиват двама души, след като предозират с ЛСД и гледат по няколко пъти лентата. След разкриването на убийството сблъсъкът между реалност и фикция продължава: семейството на убитите съдят авторите на филма, но не успяват да постигнат успех. Самият Тарантино пък открай време е нервак, когато го запитат за насилието в лентите му и се опитват да го укорят за употребата на твърде много кръв. "Който е разбрал, разбрал. Няма да обяснявам вече защо го правя", защитава се Куентин, който чака "Оскар" за поредния си хит - "Джанго без окови".

Касапин като в дневниците на Ди Каприо

"Баскетболни дневници" е един от филмите, след който за Леонардо ди Каприо тепърва ще се заговори като за млада и перспективна звезда. Талантлив баскетболист в гимназията попада под въздействието на хероина. И започва постоянно да халюцинира как в черен шлифер влиза в клас и изтребва съучениците си. Година по-късно Бари Лоукатис, тийнейджър в гимназията, изпълнява сцената от филма точно като Ди Каприо. Черен шлифер, под който се крият пистолети, пълнители и пушка. След като убива трима, казва на учителя си: "Това е по-добро от алгебрата, не е ли така?"

Куршум ала Де Ниро

Робърт де Ниро рязко изважда пистолет и го насочва в огледалото с думите: "Are you talking to me?" Култовата фраза от "Шофьор на такси" е много по-популярна от факта, че след световната си слава филмът отключва агресията в не един психопат.

Най-известен от които е американецът Джон Хинкли. Той е обсебен от лентата на Скорсезе и в частност от младата актриса, която участва в него - Джоди Фостър. Хинкли гледа със силна симпатия на психарския план на героя на Де Ниро: да убие един от кандидатите за президент на САЩ, за да привлече вниманието на жената, която харесва. Той не успява да осъществи начинанието си и вместо това застрелва сводника на младата проститутка Айрис (Джоди Фостър), както и още двама души, за да се превърне в неин кървав герой. Самият Хинкли хлътва по самата актриса и си наумява да привлече вниманието й с огледална тактика, пренесена в реалността: като стреля по президента Джими Картър. Докато психопатът крои планове и се бори с постоянни депресии, Картър е сменен от Роналд Рейгън. Стига се до 30 март 1981 г., когато пред хотел "Хилтън" във Вашингтон Хинкли изпразва револвера си и успява да рани Рейгън и още трима души, след което е арестуван.